Определение № 13364 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Н. П. и А. Н. П., от гр. Белослав, срещу Определение № 11020/ 13.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2158/ 2025 г. по описа на Административен съд - Варна (АдмС - Варна). Частните жалбоподатели искат да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на АдмС – Варна за разглеждане на жалбата им по същество, като излагат съображения, че е формиран, подлежащ на оспорване, мълчалив отказ по подаденото от тях заявление с вх. № 8568/ 04.08.2025 г. Не претендират разноски. Ответникът в молба с вх. № 19656/ 25.11.2025 г. (л. 38) оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 11020/ 13.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2158/ 2025 г. по описа на АдмС - Варна е оставена без разглеждане жалбата на П. Н. П. и А. Н. П., двамата от гр. Белослав, против мълчалив отказ на Командира на ВМС да се произнесе по тяхно Заявление № 8568/ 04.08.2025 г. Административният съд е приел, че липсва подлежащ на оспорване мълчалив отказ, защото за ответната страна не е възникнало задължение за произнасяне с административен акт, поради което е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай ВМС не са компетентни да се произнесат по подаденото от жалбоподателите заявление от 04.08.2025 г., поради което не би могло да се формира мълчалив отказ. Изложил е, че за да е налице мълчалив отказ, следва да административният орган да е задължен да се произнесе и като е приел липсата на компетентност, е счел жалбата за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Пресъздал е и фактите, описани в становището на ответника по жалбата, а именно, че жалбоподателите са били служители в „Бюро за охрана и сигурност ИТ“ ЕООД, с което дружество ВМС имат сключен договор, както и че във връзка с прилагането на ЗЗКИ и ЗОП, за да изпълняват законосъобразно задълженията си по договора за охрана, служителите на дружеството подлежали на проучване от ДАНС, при което ДАНС са уведомили ВМС, че жалбоподателите не са одобрени за сигурност и надеждност, за което бил информиран работодателят им, в резултат на което те не получили достъп до военното формирование. Частните жалбоподатели сочат, че са подали писмено заявление с искане за издаване на административен акт – разрешение или мотивиран отказ за достъп до военно формирование № 32020, но административният орган не се е произнесъл до датата на подаване на жалбата. Считат, че съдът неправилно е приел, че ДАНС е компетентният орган, което настояват, че е в противоречие с Определение № 86/ 2023 г. на ВАС, в което било отразено, че несъгласуването на списъка за достъп от ДАНС е само елемент от фактическия състав на акта, издаван от Командира на ВМС. Позовават се на поставеното от Командира на ВМС разрешение за списъка на лицата, допуснати до формированието. Правилно и обосновано с установените факти и приложимия материален закон, АдмС - Варна е приел, че липсва мълчалив отказ. В закон не е предвидено задължение за Командира на ВМС в подобни случаи да издава акт по искане на служители на частно дружество в определен срок. Правоотношенията на ВМС са с дружеството за охрана, а не с неговите служители. Списъкът на служителите е предоставен от дружеството и действията по него от страна на Командира на ВМС са с оглед законосъобразното изпълнение на договора на дружеството. Резолюцията върху списъка със служители е следствие от тяхното съгласуване/несъгласуване от ДАНС. Очевидно жалбоподателите целят да установят защо не са счетени за надеждни и сигурни от ДАНС за изпълнение на задължения по охрана, но тези претенции биха могли да отправят в производство по оспорване на заповедите им за прекратяване на трудовите им правоотношения, в което и да съберат относимите доказателства, но са без правно значение за допустимостта на жалба против мълчалив отказ за произнасяне по молбата им от 04.08.2025 г. до Командира на ВМС, който не е в правоотношения с конкретните лица, а същевременно е обвързан от решението на ДАНС. Неоснователно е позоваването на постановеното по адм. дело № С-54/ 2023 г. определение № 86/ 05.10.2023 г. на ВАС. В последното няма извод за компетентност на командира на ВМС за разрешение за достъп на граждани до военно формирование на ВМС и то в качеството им на извършване на дейност като служители на дружество за охрана, чиито трудови договори са прекратени на 30.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не определя такива. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,