Определение № 48 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2018 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 59 179/27.04.2018 година, уточнена с молба с вх. № 10 620/09.12.2019 година, подадена от А. Б. М. за отмяна на определение № 2672/10.08.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 3911/2017 година. С посоченото определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил определение № 27 023/14.11.2016 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 7634/2014 година, с което е допълнено постановеното по същото дело определение № 21 333/09.09.2016 година, за прекратяване на производството на основание чл. 232 от ГПК, като А. Б. М. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, да заплати на адв. С. Г. от САК, сумата от 10 584.17 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.. С определение № 102/27.02.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 461/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не е допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд и същото е влязло в сила. Адв. С. Г. от САК е подала отговор на молбата за отмяна с вх. № 101 508/25.07.2018 година, с който е изразила становище, че същата е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Ако това не бъде възприето молбата за отмяна е оспорена като неоснователна и е поискано същата да бъде оставена без уважение. Настоящият съдебен състав на ІV г. о. на ВКС, намира, че така подадената молба за отмяна е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение или определение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК. за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите, когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче М. не е изложила твърдения. В случая, сочените от А. Б. М., в молбата й за отмяна, а също така и в уточнителната молба, основания, представляват оплаквания свързани с правилността на решенията на съдебните инстанции по съществото на спора-Софийски градски и Софийски апелативен съд. Всички изложени от М. твърдения за това, че претенцията по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА и чл. 78, ал. 4 от ГПК не е заявена надлежно, че по делото липсват договор за правна помощ и пълномощно на адв. С. Г. от САК и такива не били представени с отговора на исковата молба, че не е налице искане за присъждане на разноски при постановяване на определението за прекратяване на производството, за това, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като ответникът е дал повод за предявяването на иска срещу него, че е налице злоупотреба с право и че ответникът не попада в кръга на лицата имащи право на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, както и че не е имала възможност да се запознае с доказателствата въз основа на които са присъдени разноските, са за факти, които са съществували към момента на постановяване на съдебните определения като са могли да бъдат установени при полагането на необходимата грижа за запознаване с делото и съответно да бъдат направени произтичащите от тях правни доводи. Тези факти са такива даващи отражение върху правилността на постановеното определение по чл. 248 от ГПК и е трябвало да бъдат въведени при инстанционния му контрол. Пропускът това да бъде направено или неблагоприятния за молителката изход от този контрол не може да бъде коригиран по пътя на отмяната по чл. 303 и следващите от ГПК. Същевременно не са изложени твърдения, че тези факти не са били известни на молителката, нито пък за това, че макар и да са били известни са съществували обстоятелства, правещи невъзможно ангажирането им по делото, до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. С оглед на това не са налице твърдения за основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Липсват такива и за предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК основания за отмяна. За да са налице такива неистинността на документите, въз основа на които е постановено определението по чл. 248 от ГПК, чиято отмяна се иска в настоящето производство трябва да бъде установена предварително, с влязъл в сила съдебен акт, постановен в съдебно производство. Именно влизането в сила на този акт дава възможност на страната да направи искане за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което и неистинността на документите не може да бъде установявана в производството по отмяна, в какъвто смисъл е направеното с молбата искане. Същевременно обстоятелството, че по надлежния ред била установена неоснователност на предявените в предшестващи производства, водени през 2011-2014 година, претенции на ответника към А. Б. М., основани на два частни документа, а именно два записа на заповед в големи размери общо за 170 000.00 €, е без значение за настоящето производство по отмяна, а оттам и за неговата допустимост. Дори и да бъде прието, че тези записи на заповед са неистински документи, то те са извън предмета на производството по чл. 248 от ГПК и не обуславят постановеното в него определение. Дали предявените срещу М., въз основа на тези записи на заповед, искове са били основателни или не е без значение за отговорността на молителката за разноските по настоящето производство, която отговорност се определя именно с оглед на изхода от него, а не от изхода на предшестващи съдебни производства, дори и те да са обуславящи такива. С оглед на това е без значение и обстоятелството, че в други искови производства, водени между същите страни, въпросът за отговорността за разноските е била разрешаван по друг начин. Последното не обуславя предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК основание за отмяна, тъй като не се касае до идентични спорове по отношение на отговорността за разноски, а до различни такива. Освен това в молбата си за отмяна А. Б. М. излага съображения за мотивите си за оттегляне на предявения от нея иск като твърди, че те обосновават наличието на предвиденото в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК основание за отмяна. Тези съображения обаче биха били от значение при евентуалната преценка на законосъобразността на определението за прекратяване на исковото производство, но са неотносими към последващото производство по чл. 248 от ГПК. С оглед на това А. Б. М. не е изложила твърдения обосноваващи съществуването на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна. Разглеждането на молбата за отмяна на посочените от нея основания за отмяна, включително след уточняването им с молба вх. № 10 62№/08.12.2019 година, и произнасянето по тях би означавало да се извърши проверка на правилността на определение № 2672/10.08.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 3911/2017 година. Както се посочи по-горе обаче проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение или определение се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение или определение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или поради неговата необоснованост. С оглед на това, тъй като молбата предполага извършване проверка на правилността на решението по съществото на спора, а не на някое от предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна, то тя е недопустима и не подлежи на разглеждане, като тази нередовност на същата не е отстранена и след дадената от съда възможност за това. В настоящето производство не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същото се отнася до присъдени в полза на адв. С. Г. от САК разноски по делото, а същата е подала и отговора на молбата за отмяна, като е поискала и присъждането на разноски. Последното обаче би означавало да се присъдят разноски на лицето, което е и заинтересовано от изхода на производството в производството за адвокатско възнаграждение, което то дължи на себе си. При това в настоящето производство адв. С. Г. не е предприемала процесуални действия от името на лицето, което е представлявала в исковото производство-Ц. С. Н.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение