Определение № 595 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба от А. М. А. от гр. София, [жк], бл. [номер] срещу Определение № 31642/29.09.2025 г. на Административен съд – София-град XI тричленен състав (АССГ), по касационно административно-наказателно дело (к.а.н.д) № 4474/2024 г. С обжалваното определение АССГ оставя без разглеждане молбата от 12.08.2025 г. на А. М. А. за изменение на Решение № 27587/18.12.2024 по к.а.н дело № 4474/2024 г. в частта за разноските като недопустимо поради просрочие. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно по всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че след като съдът не е спазил едномесечния срок за постановяване на съдебното решение по чл. 172, ал.1 АПК, аналогична на чл. 235 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), то е следвало да уведоми страните за постановения съдебен акт, което не е сторено и за страните не е изтекъл срокът за искане на изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че след като съдът не е спазил срок за произнасяне не може да се очаква от страните всекидневно да проверяват дали не е постановено решение, за да не пропуснат съответните срокове. Счита, че е следвало да бъде уведомен за постановеното решение, а като това не сторено, то представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не е отчетено от съда и той неправилно е приложил закона, поради което обжалваното определение е неправилно. Иска обжалваното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество на искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба – Столична дирекция на вътрешните работи – ангажира становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 27587/18.12.2024 г. постановено по к.а.н.д. № 4474/2024 г. АССГ отменя Решение №995/26.02.2024 г. по административно-наказателно дело №13679/2023 г. на Софийски районен съд и вместо него постановява и отмяна и на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, извършено от А. М. А.. С решението не са присъдени разноски. На 12.08.2025 г. е депозирано искане от процесуалния представител на А. М. А., с което се иска изменение на решението в частта за разноските – присъждане на разноските направени пред двете инстанции, които искателят счита, че своевременно е претендирал и доказал. На 29.09.2025 г. Административен съд – София-град, XI тричленен състав постановя обжалваното определение, с което приема че искането за изменение на решението в частта за разноските е просрочено, като направено след изтичане на срока по чл. 248, ал.1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и §40ПЗР на ЗИД на АПК във вр. чл. 63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и на това основание оставя без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Редът по АПК относно разноските включва и чл. 176а, съгласно който „в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските“. Разпоредбата е аналогична на посочената от съда – чл. 248, ал.1 ГПК. Основният довод по частната жалба е, че Решение № 27587/18.12.2024 г. на АССГ е постановено значително време след едномесечния срок за това, определен в чл. 172, ал.1 АПК, предвид че съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване е било проведено на 20.09.2024 г., поради което съдът е следвало да уведоми страните за постановяването му. Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неуведомяването на страните за постановеното решение, независимо, че същото е постановено след указания от закона срока. Срокът по чл. 172, ал.1 АПК е инструктивен и неспазването му не е обвързано нормативно с някакви особени задължения на съда към страните, а се спазват общите правила на съответното производството. В случая Решение № 27587/18.12.2024 г. на АССГ по к.а.н.д. № 4474/2024 г, е постановено в касационно производство с правно основание чл. 63в ЗАНН. Съгласно последната правна норма производството се развива пред административния съд по реда на глава реда дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Постановеният в това производството съдебен акт е окончателен, поради което същият не подлежи на съобщаване или връчване независимо дали е постановен в едномесечния срок по чл. 172, ал.1 АПК или след него. Решението е окончателно и влиза в сила в деня на постановяването му (в случая 18.12.2024г.). Законът предвижда да се връчва препис само от съдебните актове, които подлежат на обжалване с цел да се обезпечи своевременното упражняване на правото на жалба на страните. Правото да се иска изменение на решението в частта за разноските е пряко обвързано от реда за оспорване на основаното решение. Последното личи безспорно от разпоредбата на чл. 176а АПК, която определя два различни срока за подаване на искането за изменение на решението в частта за разноските в зависимост от това дали решението подлежи на обжалване или е необжалваемо. В първия случай срокът е идентичен с този за обжалване на основаното решение, а във втория срокът е фиксиран на един месец от постановяването му. Законодателят е определил по-дълг срок, именно защото когато решението е необжалваемо и не се връчва на страните, поради което им се осигурява по-дълъг срок да упражнят правата си. Изводът се потвърждава и от мотивите и решението по т. 14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, която се отнася до срока по чл. 248, ал.1 ГПК, но доколкото същата е аналогична на чл. 176а, ал.1 АПК е напълно относима към настоящия спор. Мотивите по т. 14 изрично се сочи, че „съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му. Това е мотивирало и законодателят да определи различен начален момент за срока, в който страните могат да поискат изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от това дали той подлежи на обжалване или е необжалваем“. С оглед изложеното Административен съд – София-град, XI тричленен състав не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е съобщил решението си на страните, независимо от това че последното е постановено след изтичането на срока по чл. 172 ,ал.1 АПК, което е инструктивен. Правилно съдът е установил фактите по спора, а именно че решението, чието изменение са иска е постановено на 18.12.2024 г., необжалването е и поради това срокът за изменението му е един месец, считано датата на постановяваното му и съответно изтича на 18.01.2025 г. Безспорно е, че искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено на 12.08.2025 г., поради което правилно съдът е заключил, че същото е просрочено и не подлежи на разглеждане. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски по частната жалба. Искането е неоснователно, тъй като разноски се дължат само при решаване на съдебен спор по същество. Целта и смисъла на настоящото производството е да даде възможност за справедливо и законосъобразно разрешаване на въпроса за разноските, направени в основното производство, а не да се създаде нов спор и нова възможност за присъждане на разноски, с които да се утежнява положението на насрещната страна. С оглед посоченото в настоящото производство разноски не се дължат независимо от изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение