Определение № 99 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Богомилов и И. Петкова – Богомилова, чрез пълномощника адв. Х. Стоилов от Адвакатска колегия - София, срещу определение № 9986 от 15.11.2023 год., постановено по адм. д. № 7775/2023 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата против писмо с рег. № РСЛ23-ГР94-2894 от 19.06.2023 год., издадено от кмета на район „Слатина“ – Столична община и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. В срока по чл. 232 от АПК е постъпило писмено възражение от кмета на район „Слатина“ – Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. В. Дъбов, в което са изложени доводи за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на К. Богомилов и И. Петкова – Богомилова срещу писмо с рег. № РСЛ23-ГР94-2894 от 19.06.2023 год., /л.24 от делото/ издадено от кмета на район „Слатина“ – Столична община, представляващо покана за доброволно изпълнение, за освобождаване на жилище на посочения адрес в гр. София, Столична община, район Слатина, [жк], [адрес], за което е посочено, че същите живеят без правно основание. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че поканата за доброволно изпълнение по не представлява постановление или действие на органа по изпълнението, предвид което оспорването, като лишено от предмет, е определено като недопустимо. Поради това подадената жалба е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е правилно. Поканата за доброволно изпълнение, като акт на органа по изпълнение, не създава задължения за адресата да извърши действия по изпълнението на влезлия в сила индивидуален административен акт. Значението на поканата за доброволно изпълнение се изразява в предоставяне възможност на адресата й да изпълни породените от влезлия в сила административен акт задължения доброволно. Поради това тя не е сред актовете и действията по чл. 294 от АПК, по отношение на които е допустим съдебен контрол. Като лишена от предмет, законосъобразно жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед горното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Съдът намира, че този размер съответства на правната защита на ответната страна и сложността на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение,