Решение № 2905 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 655, ал. 3 от Търговския закон и във вр. с чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ш.в чрез процесуален представител адв. Н. Дундов против Решение № 19210/04.06.2025 г. постановено по адм. д. № 88/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № СД-06-22/30.09.2022 г. на министъра на правосъдието. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на оспорваното съдебно решение и постановяване на нов съдебен акт по същество, с който да се отмени заповедта на министъра на правосъдието. Претендира присъждане на сторените пред всички съдебни инстанции разноски в общ размер на 5 175, 59 евро, съгласно представен списък на разноските. Ответникът министърът на правосъдието чрез пълномощник гл. юрисконсулт П. Димитрова в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и твърди, че решението е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева за настоящата инстанция и в съдебно заседание релевира възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. След като прецени наведените в касационната жалба доводи и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на Заповед № СД-06-22/30.09.2022 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655, ал. 3 във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ във вр. с чл. 23, ал. 3, пр. 1 от Наредба №3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, Д. П. Ш. е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон утвърден със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-671/19.04.2017 г. /ДВ, бр. 35 от 2017 г./ на министъра на правосъдието. От фактическа страна е установено, че Д. П. Ш. е вписан в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон утвърден със Заповед № ЛС-04-671/19.04.2017 г. на министъра на правосъдието и е бил назначен като синдик по няколко дела: т.д. № 1/2018 г. по описа на Окръжен съд /ОС/ – Видин в производство по несъстоятелност на „Видин Ойл“ ЕООД, ЕИК 201746510; т.д. № 105/2016 г. по описа на ОС – Плевен в производство по несъстоятелност на „Т. Строй“ ЕООД, ЕИК 203017188; т.д. № 3/2018 г. по описа на ОС – Видин в производство по несъстоятелност на „А. Принт“ ЕООД, ЕИК 175245534. В министерство на правосъдието бил подаден сигнал от „ОББ“ ЕАД относно дейността на Ш. като синдик в производството по несъстоятелност на „Видин Ойл“ ЕООД търг. дело № 1/2018 г. по описа на ОС – Видин, въз основа на който е образувана преписка с рег. № 33-00-31/12.03.2021 г. По молба от частен съдебен изпълнител М. Бъзински за предоставяне на информация за размера на застраховката на синдик Ш. е образувана преписка с рег. № 11-01-16/06.04.2021г. От дружество „Джей енд Ай“ ЕООД също е постъпила молба касаеща дейността на Ш. като синдик в производството по несъстоятелност на „А. Принт“ ЕООД, по която е образувана преписка с рег.№ 94-00-176/15.07.2021 г. За изясняване на обстоятелствата във връзка с подадените две молби и един сигнал министърът на правосъдието със свои заповеди № ИЗСВ-01-72/2021 г., № ИЗСВ-01-97 и № ИЗСВ-01-2021 г. е назначил проверка на дейността на синдик Ш. в производствата по несъстоятелност. За извършените проверки били изготвени доклади с рег. №33-00-31/01.09.2021 г., рег. №11-01-16/30.12.2021 г. и рег. №94-00176/31.08.2022 г. След размяната на докладите и писма от страна на синдика с доклад рег. №11-01-16/30.12.2021 г. от проверяващия инспектор е направено предложение да бъде изготвен обобщен доклад от трите проверки, което предложение е одобрено. Резултатите от проверките са обективирани в оспорената пред първоинстанционния съд заповед за всяка от трите проверки, както следва: По подадения сигнал от „ОББ“ АД - преписка с рег. № 33-00-31/12.03.2021 г.: В т.1.1 е прието за установено, че синдикът е извършил нарушение на чл.656, ал.1 във връзка с ал.2 от ТЗ, тъй като времевият период на съгласието по чл.656, ал.1 от ТЗ и на декларирането на обстоятелства по чл.656, ал.2 от ТЗ е различен. В т.1.2. от заповедта е посочено и нарушение на чл.656, ал.2 от ТЗ, поради това, че в подадена от Ш. непълна и невярна декларация в производството на „Видин Ойл“ ЕООД /търг. дело № 1/2018 г. по описа на ОС – Видин/, е декларирал, че е помощник – синдик в производството по несъстоятелност на „Обзор Бийч Ресорт IV” ЕООД /търг. дело № 250/2014 г. по описа на ОС – Бургас/, а в производството на „Т. строй ЕООД /търг. дело № 105/2016 г. по описа на ОС – Плевен/ е декларирал, че е синдик в „Обзор Бийч Ресорт IV” ЕООД. Посочено е и недеклариране по търг. дело №1/2018 г. по описа на ОС-Видин на обстоятелството, че жалбоподателят е от юридическия екип на фирма за недвижими имоти „Атиканте“ и основател на една от най-големите асоциации в България за защита правата на пострадалите при пътни и трудови злополуки. Административният орган е приел, че това води до съмнение за неговата безпристрастност, както и представлява предпоставка за опорочаване на действията му като синдик във фазата на осребряване на масата на несъстоятелността във всяко едно производство, в което е назначен за синдик. В т.1.3. от заповедта е записано нарушение на чл.656, ал.3 от ТЗ, тъй като Ш. не е подал декларация за промяна на обстоятелства, настъпили след назначаването му на 11.02.2019 г. за синдик в производството на „Видин Ойл“ ЕООД и след встъпването му на 15.02.2019 г., както следва: назначаването му на 13.01.2020 г. за синдик в производството на „А. принт“ ЕООД с Определение №10 от 13.01.2020 г. по търг. дело №3/2018 г. по описа на ОС – Видин; в производството на „Мастър Бред“ ЕООД на 19.01.2021 г. с Определение № 260070 от 19.01.2021 г. по търг. дело №195/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора и в производството на ЕТ„З. Владимирова - З. “ на 10.06.2021 г. с Определение от 10.06.2021 г. по търг. дело № 32/2021 г. по описа на ОС - Кюстендил. По т.1.4 е посочено, че синдикът е извършил нарушение на чл.658, ал.2 във връзка с чл.660, ал.1 от ТЗ. Установено е, че с определение от 30.12.2020 г. съдът е разпоредил синдикът да сключи договор за оценка с оценителя, предложил най-изгодни условия. При извършване на проверката жалбоподателят представил договор с оценителя, но от отговора станало ясно, че този договор не е депозиран по търговското дело, поради което е записано, че това е нарушение на изискването на чл.658, ал.2 ТЗ. По т.1.5 в заповедта е посочено извършено от синдика нарушение на чл.660, ал.1 от ТЗ, предвид участието му в екип на дружество „Атиканте“, участието му в създаването на Арбитраж „Арбитер Юстициарум“ заедно със други лица и наличието на един и същи уеб сайт, през който жалбоподателят и друго лице развиват дейност като синдици и като търговци, предлагащи за продажба различни производствени бази и сгради. Прието е, че с участието си в дружества, които имат за предмет продажба на недвижими имоти, Ш. нарушава посочената разпоредба, респ. изискването за грижата на добрия търговец. По молбата на ЧСИ М. Бъзински – преписка с № 11-00-16/06.04.2021 г. С молбата ЧСИ е поискал предоставяне на информация за размера на застраховката на синдик Ш.. Извършена е проверка по т.д. № 105/2016 г. по описа на ОС - Плевен. В т.2.1 и т.2.2 на заповедта са констатирани същите нарушения /факти и правни изводи/, които са посочени в т.1.1 и т.1.2 от оспорената заповед – по чл.656, ал.1 във вр. с ал.2 от ТЗ и по чл.656, ал.2 от ТЗ. Прието е, че в производството на „Видин Ойл“ ЕООД /търг. дело №1/2018 г. по описа на ОС – Видин/, Ш. е декларирал, че е помощник - синдик, а в производството на „Т. строй“ ЕООД /търг. дело №105/2016 г. по описа на ОС – Плевен/ е декларирал, че е синдик в „Обзор Бийч Ресорт IV” ЕООД, /търг. дело №250/2014 г. по описа на ОС – Бургас/. Нарушението е обосновано с това, че на административния орган е служебно известно, че Ш. е с юридическо образование, завършил право и е вписан като адвокат. Посочено е също, че той е част от юридическия екип във фирма за недвижими имоти „Атиканте“ и е основател на една най-големите асоциации в България за защита правата на пострадалите при пътни и трудови злополуки. Констатирано е, че тези обстоятелства не са декларирани от Ш. по търг. дело №105/2016 г. по описа на ОС - Плевен. Органът е установил и друго извършено от синдика Ш. нарушение - по чл.660, ал.1 от ТЗ, което е във връзка с резултатите от допълнителен доклад рег.№11-01-16/12.04.2021 г. По т. 2.3 от заповедта е посочено, че синдикът е завел множество искове на значителна стойност срещу различни физически и юридически лица с твърдения за вреди нанесени на дружеството в несъстоятелност „Т. строй“ ЕООД осъдено да внесе големи суми вкл. държавни такси, което допълнително утежнило масата на несъстоятелността. Така по заведени от синдика обективно съединени искове от името на „Т. строй“ ЕООД дружеството е осъдено да заплати на нотариус Дахтеров сумата 36 000 лв. разноски по делото и сумата от 52076, 15 лв. за държавна такса по заведените искове. Установено е също, че по исковата молба от 05.03.2021 г. заведена от синдика срещу ПЧСИ А. Петканова и ЧСИ М. Бъзински е образувано гр. дело №2987/2021 г., по което е заплатена държавна такса в размер на 25 581, 21 лв. Според мотивите на заповедта органът е счел, че действията на синдика не са в интерес на кредиторите, тъй като с тях е натрупал нови задължения за „Т. Строй“ ЕООД, а така не се постига основната цел на производството по несъстоятелност - за пълно в най-висока степен удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник. В доклада на синдика е открита информация и за други дела образувани от дружеството „Т. Строй“ ЕООД чрез синдика Ш. на различни основания срещу различни физически и юридически лица. Молбата на „Джей енд Ай“ ЕООД - преписка с вх. рег. №94-00-176/15.07.2021 г. касае обстоятелства около дейността на синдика в производството по несъстоятелност на „А. Принт“ ЕООД във връзка с осребряване на имущество от масата на несъстоятелността. По този повод е извършена проверка на дейността на синдика по търг. дело №3/2018 г. по описа на ОС - Видин. По т.3.1 е установено нарушение на чл.656, ал.1 във връзка с ал.2 от ТЗ. По т.3.2 е констатирано извършено от Ш. нарушение по чл.656, т.3 от ТЗ, тъй като при служебна проверка в ТРРЮЛНЦ било установено, че след назначаването му на 13.01.2020 г. за синдик в производството на „А. Принт“ ЕООД с определение №10 от 13.01.2020 г. по търг. дело №3/2018 г. по описа на ОС - Видин, същият е назначен за синдик в производството на „Мастър Бред“ ЕООД на 19.01.2021 г. с определение №260070 от 19.01.2021 г. по търг. дело №195/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора и в производството на ЕТ „З. Владимирова – З. “ на 10.06.2021 г. с определение от 10.06.2021 г. по търг. дело №32/2011 г. по описа на ОС - Кюстендил. Записано е, че изискването на закона е императивно и вменено като задължение на синдика да уведомява за промяна в обстоятелствата, а не служебно съдът по несъстоятелността да следи за промяна в обстоятелствата спрямо всеки един синдик, въз основа на които съдът, кредиторите или длъжникът могат да изискат допълнителна информация от синдика, респ. да бъде направена преценка от тях дали с настъпването на новите обстоятелства не се създава конфликт на интереси за синдика. Въз основа на посочените нарушения министърът на правосъдието е издал оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № СД-06-22/30.09.2022 г. Обжалваното решение е постановено след като с решение № 13093 от 03.12.2024 г. по адм. д. № 2516/2024 г., VІ отд. на ВАС е отменено Решение № 6660/06.11.2023 г. постановено по адм. д. № 9642/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № СД-06-22/30.09.2022 г. на министъра на правосъдието. За да отхвърли сезиралата го жалба първоинстанционният съд е аргументирал теза, че заповедта е издадена от компетентен орган, с установени правомощия съгласно чл. 655, ал. 3 от ТЗ /в относимата редакция/ и чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3/27.06.2005 г., в писмена форма, с посочени фактически и правни основания и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността й. Относно посочените в т.1.1, т.2.1 и т.3.1 на оспорената заповед нарушения на чл. 656, ал. 1 във вр. ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) според административния съд в подадените декларации Д. Ш. е посочил, че изпълнява длъжността синдик в други производства по несъстоятелност и че участва като съдружник в „Обжалвай БГ“ ООД и след като компетентният съд по несъстоятелността е приел, че изискванията по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ са надлежно и своевременно декларирани, обстоятелството, че това е станало едновременно с една декларация не обосновава значителна тежест на нарушението, поради което е налице формално нарушение, което не е основание за изключване на жалбоподателя от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици. Относно нарушенията на чл. 656, ал. 2 от ТЗ по т. 1.2 и т. 2.2 от заповедта, съдът е счел за правилни изводите на органа за допуснато нарушение, тъй като видно от определение от 28.06.2017 г. по адм.д. №250/2014 г. по описа на ОС Бургас и от справка от ТР е назначен за помощник-синдик в производство по несъстоятелност на „Обзор Бийч Ресорт ІV“ ЕООД, поради което декларираното обстоятелство в декларацията по т.д. №105/2016 г. по описа на ОС Плевен, че изпълнява длъжността синдик, не съответства на представените по делото доказателства. За другите посочени в акта обстоятелства, относно участието в юридическия екип във фирма за недвижими имоти и основател на една от най-големите асоциации в България за защита правата на пострадалите при пътни и трудови злополуки, съдът е преценил, че съгласно чл. 656, ал. 2 от ТЗ Ш. не е имал такова задължение, тъй като с представените доказателства за тези обстоятелства не се установява участието му в търговски дружества като съдружник, акционер или изпълнението на длъжности ликвидатор и други платени длъжности. Относно нарушенията на чл. 656, ал. 3 от ТЗ по т.1.3 и т.3.2 от заповедта според съда органът правилно е приел, че жалбоподателят в качеството му на синдик не е изпълнил задължението си да уведоми съответния съд по несъстоятелността за новонастъпилите обстоятелства – назначаването му за синдик в производствата на „Мастър Бред“ ЕООД и на ЕТ „З. Владимирова - З. “, като е налице промяна на заявените в декларациите обстоятелства, която не е декларирана от синдика, поради което административният орган правилно е ангажирал отговорността му за неизпълнение на това задължение. За нарушението по т.1.4 от заповедта на чл.658, ал.2 във вр. с чл.660, ал.1 от ТЗ съдът е приел, че в актовете на съда (определение от 30.12.2020 г. и определение от 16.03.2021 г. по т.д. № 1/2018 г. по описа на ОС Видин) не е записано задължение за синдика да представи сключения с оценителя договор, поради което изводите на органа, че жалбоподателят като не е представил договора не е изпълнил постановеното от съда са необосновани и неправилни. Като такива са приети и изводите по т. 1.5 от заповедта, като според съда в случая не са представени доказателства за търговска дейност от синдика чрез посочените организации и конкретни данни за неположена грижа на добър търговец във връзка с тях. По т. 2.3 от заповедта относно нарушение по чл. 660, ал. 1 от ТЗ обосновано със завеждането на множество дела с искове срещу физически и юридически лица с твърдения за нанесени вреди на дружество и ангажиране на адвокат съдът е счел, че Ш. не е нарушил изискването по чл.660, ал.1 от ТЗ, да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец. Според първостепенния съд действията по упълномощаване на друго лице за водене на делото и относно разпореждането в тази връзка с парични средства от особената банкова сметка на длъжника, синдикът извършва с изрично разрешение на съда. Преценката за това какви искове ще предяви от името на длъжника е на синдика. В случая предявените искове са допустими, поради което само защото изходът не е бил благоприятен за дружеството не следва извод за лошо изпълнение на задълженията от синдика. Оспорената заповед е обоснована и със злоупотреба с право от страна на Ш. по отменените разпоредби на чл.668а и чл.668б от ТЗ, поради това, че за периода 28.06.2017 г. - 01.05.2019 г. е изпълнявал функцията на помощник-синдик по т.д. №250/2014 г. по описа на ОС Бургас. Според съда предвид разпоредбата на чл.655, ал.3 от ТЗ /в приложимата редакция/ министърът може да изключи от посочения списък лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, поради което посочените в заповедта нарушения като помощник-синдик по чл.668а /отм./ и чл.668б /отм./ от ТЗ не са основание за изключването му от списъка по чл.655, ал.3 от ТЗ и съдът не ги кредитира. Първостепенният съд е приел, че не е доказано извършване на нарушения по чл.656, ал.1 във вр. с ал.2 от ТЗ и по чл.658, ал.2 във вр. с чл.660, ал.1 от ТЗ, но са събрани безспорни доказателства за нарушения по чл.656, ал.2 от ТЗ и по чл.656, ал.3 от ТЗ, като извършването на всяко от тях е самостоятелно основание за обосноваване правилността на оспорената заповед. Посочено е, че принципите за съразмерност, истинност, последователност и предвидимост и за законност не са нарушени и заповедта съответства и на целта на закона. Въз основа на гореизложеното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. По отношение нарушенията на чл. 656, ал. 1 вр. ал. 2 от ТЗ посочени в т.1.1, т.2.1 и т.3.1 от мотивите на заповедта съдът е приел, че е налице формално нарушение, което не е основание за изключване на синдика от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ. Съгласно чл. 656, ал. 1, изр.1 от ТЗ в приложимата редакция (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) съдът по несъстоятелността назначава синдика избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията по чл. 655 и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа. Според чл. 656, ал. 2 от ТЗ при назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности. Декларацията по чл. 656, ал. 2 от ТЗ е свързана с липсата на пречките и съответно наличието на положителните предпоставки за упражняване на дейността като синдик и се подава към момента на назначаване на синдика. В производствата по т.д. № 1/2018 г. на ОС – Видин по несъстоятелност на „Видин Ойл“ ЕООД; т.д. № 105/2016 г. на ОС – Плевен по несъстоятелност на „Т. Строй“ ЕООД и по т.д. № 3/2018 г. по описа на ОС – Видин по несъстоятелност на „А. Принт“ ЕООД в подадените декларации с нотариално заверен подпис Ш. е изразил съгласието си да бъде назначен за синдик и е декларирал обстоятелствата по чл. 656, ал. 2 от ТЗ. В разпоредбата са посочени правните действия, които предприема синдикът, които в настоящия случай са изпълнени едновременно. В мотивите на заповедта е посочено, че декларациите по ал. 1 и ал. 2 следва да бъдат представени поотделно, като тази по ал. 2 следва да се подава след изразеното съгласие, тъй като в периода между изразеното съгласие и назначаването на синдика могат да възникнат обстоятелства, които да не съответстват на законовите изисквания. В процения случай такива конкретни обстоятелства не се твърдят и не се доказват. Процедурата предвижда съгласието на синдика да бъде дадено преди да бъде назначен в производството по несъстоятелност, тъй като с даването на това съгласие синдикът се ангажира да води производството по несъстоятелност, което изискване в случая е спазено. Изводите на съда по несъстоятелността относно наличието на законоустановените условия се изграждат върху представената от синдика нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ, както и наличието на предварително дадено съгласие за назначаването. Следва също така да бъде съобразено и че разпоредбата на чл. 656, ал. 1 ТЗ не съдържа задължение за синдика, а регламентира задълженията на съда по несъстоятелността да назначи избрания синдик, ако отговаря на изискванията по чл. 655 ТЗ и ако той е дал предварително съгласие, както и да определи дата за встъпването му в длъжност /така решение № 2823 от 06.03.2018 г. по адм. д. № 10917/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС/. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е налице основание за изключване на жалбоподателя от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици. Досежно нарушенията на чл. 656, ал. 2 от ТЗ по т.1.2 и т.2.2 от мотивите на заповедта е посочено, че е налице непълна и невярна декларация в производството на „Видин Ойл“ ЕООД (т.д. № 1/2018 г. на ОС – Видин), в която Ш. е декларирал, че е помощник-синдик, докато в производството на „Т. Строй“ ЕООД (т.д. № 105/2016 г. на ОС – Плевен) е декларирал, че е синдик в „Обзор Бийч Ресорт IV” ЕООД, т.д. № 250/2014 г. Съдът е счел, че е налице невярно деклариране от Ш. в подадената декларация от 17.01.2019 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на ОС - Плевен, че изпълнява длъжността синдик в производство по несъстоятелност на "Обзор Бийч Ресорт ІV" ЕООД по т.д. № 250/2014 г. по описа на ОС - Бургас, докато видно от определение от 28.06.2017 г. по адм.д. № 250/2014 г. по описа на ОС - Бургас и от справка от ТР същият е бил назначен за помощник-синдик. В разпоредбата на чл. 656, ал. 2 от ТЗ е уредено задължението на синдика при назначаването му да подаде писмена декларация с нотариална заверка на подписа и да декларира наличието на условията и липсата на пречки по чл. 655 от ТЗ, както и участието в търговски дружества и изпълняването на други платени длъжности, като ликвидатор, синдик или други. На първо място, в мотивите по посочените две подточки от заповедта не е посочено, в коя от подадените декларации е декларирано невярно обстоятелство, като обстоятелството, че Ш. е назначен за помощник-синдик в „Обзор Бийч Ресорт IV” ЕООД, т.д. № 250/2014 г. по описа на ОС – Бургас, е обсъдено единствено в мотивите, относно разпоредбите на чл. 668а /отм./ и чл. 668б /отм./ от ТЗ. От друга страна, в представената нотариално заверена декларация от 17.01.2019 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на ОС - Плевен, са декларирани обстоятелствата по чл. 655, ал. 2 ТЗ, вкл. са описани и изпълняваните от него функции като синдик по други съдебни производства. Обстоятелството, че в производство по несъстоятелност на "Обзор Бийч Ресорт ІV" ЕООД по т.д. № 250/2014 г. по описа на ОС – Бургас, Ш. не е изпълнявал функции на синдик, а на помощник-синдик, не променя факта, че е изпълнил задължението си да декларира и информира съда по несъстоятелността за изпълнението на длъжност в производството по несъстоятелност на посоченото дружество. Също така в своята практика ВАС вече е посочвал, че в цитираната разпоредба липсва изискване за поименно изброяване на търговските дружества, в които е ангажиран като синдик /така решение № 1802 от 24.02.2022 г. по адм. д. № 9914/2021 г., VІ отд. на ВАС/. С оглед посоченото доводите на касатора за неправилност и необоснованост на извода на съда за осъществяване на нарушение на чл. 656, ал. 2 от ТЗ са основателни. Участието в юридическия екип на посоченото дружество и при основаването на асоциация за защита на правата на пострадалите при пътни и транспорти злополуки (с непосочено наименование) не попадат в никоя от хипотезите, визирани в нормата, поради което неправилно органът е приел, че е налице непълна декларация. Изводът на административния съд в тази насока е правилен. По отношение на нарушенията на чл. 656, ал. 3 от ТЗ по т.1.3 и т.3.2 от заповедта правилно съдът е приел, че нормата е императивна и след като синдикът не е изпълнил задължението си, то административният орган правилно е ангажирал отговорността му. От събраните доказателства се установява, че са налице новонастъпили обстоятелства – назначаването на Ш. за синдик в други производства по несъстоятелност, за които той не е уведомил конкретния съд по несъстоятелността, с което е нарушил изискването на чл. 656, ал. 3 от ТЗ при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал. 2 синдикът незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. Касаторът не е представил доказателства, че е уведомил конкретния съд по несъстоятелността за промяната в обстоятелствата - назначаването му впоследствие за синдик на „Мастър Бред“ ЕООД и ЕТ„З. Владимирова - З. “, респ. няма данни, че по т.д. № 3/2018 г. по описа на ОС - Видин от синдика Ш. са били представени уведомления за последващото му назначаване като синдик в производствата по несъстоятелност на горепосочените дружества. Нарушенията на чл. 660, ал. 1 от ТЗ по т. 1.4 (вр. с чл. 658, ал. 2 от ТЗ), по т.1.5 и по т. 2.3 от заповедта са обосновани от органа с непредставянето по търговското дело на договор с оценителя, с което синдикът не е изпълнил определение на съда (т.1.4), участие в юридическия екип на дружество и създаване на арбитраж и свързаност с лица, които извършват и развиват дейност с недвижими имоти, поради което се създават предпоставки синдикът да не цели оздравяване на предприятието (т.1.5) и завеждането на множество искове срещи юридически и физически лица, внасянето на големи суми за държавни такси, заплащането на съдебни разноски по делата, вкл. разноски за адвокат за процесуално представителство на дружеството „Т.Строй“ ЕООД, които допълнително утежняват масата на несъстоятелността на дружеството (т.2.3). Административният съд е преценил, че данните по делото изключват извод за неположена грижа на добър търговец от страна на синдика. Този извод на първоинстанционният съд е правилен и обоснован. В разпоредбата на чл. 660, ал. 1 от ТЗ е посочено, че синдикът е длъжен да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец. В закона няма легално определение за същността и съдържанието на грижата на добрия търговец. Само по себе си понятието "грижата на добър търговец" е абстрактно и съдържанието му се определя за всяка конкретна хипотеза, като тя е с по-висок интензитет от грижата на добрия стопанин по чл. 63, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Дължимата грижа поставя изискване за цялостно поведение, чиято преценка е конкретна и обективна и се извършва към момента на проверката на дейността на синдика. В правната доктрина и съдебната практика е установено разбирането, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, като включва задълбочена преценка на обстоятелствата и разумно предприемане на действия от страна на синдика, които да са съобразени с нормативните изисквания за дейността, и с които да се предотвратява причиняване на вреди или претърпяването на загуби. Освен това, когато става въпрос за дейността на синдика, следва да се държи сметка за легалната цел на производството по несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на кредиторите и при възможност запазване на предприятието на длъжника, при съобразяване на неговите интереси и тези на работниците му. Поради това дължимата грижа следва да се изразява в упражняване по разумен, професионален и информиран начин на правомощията с цел да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. Основният критерий, който следва да се приложи, е положил ли е онези усилия, настойчивост и добросъвестност при упражняване на правомощията си като синдик във всяка една разновидност съгласно хипотезите в Търговския закон, така че да охрани в максимална степен интересите на дружеството. Относно нарушението по т.1.4 органът е приел, че с непредставянето по търговското дело на договор с оценител, Ш. не е изпълнил определение на съда от 30.12.2020 г. и е нарушил чл. 658, ал. 2 във вр. с чл. 660, ал. 1 от ТЗ. С посоченото определение обаче е дадено разрешение на Ш. да пристъпи към избор на оценител като е указано оценката да бъде направена по метода на пазарната стойност и синдикът да сключи договор с оценителя предложил най-изгодни условия. На 16.02.2021 г. синдикът е уведомил съда по несъстоятелността, че най-изгодни условия за изготвяне на експертна оценка са предложени от „Мирвал – В.В.“ ЕООД и че синдикът ще сключи договор с дружеството. С определение № 30 от 16.03.2021 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОС - Видин е приета от съда представената експертна оценка на активите на масата на несъстоятелността изготвена от „Мирвал – В.В.“ ЕООД. В съдебните актове не се дава указание на синдика сключеният договор с оценителя да бъде представен по делото, поради което изводът, че Ш. не е изпълнил съдебен акт, е необоснован. Досежно нарушението по т.1.5 обосновано първостепенният съд е приел, че липсват доказателства за търговска дейност от синдика чрез посочените организации и конкретни данни за неположена грижа на добрия търговец, поради което нарушението на чл. 660, ал. 1 от ТЗ по тази точка не е доказано. Относно нарушението по т.2.3 органът е приел, че действията на Ш. като синдик по завеждане на множество искове и свързаното с тях заплащане на държавни такси, съдебни разноски и адвокатски хонорари не са в интерес на кредиторите, защото чрез тях се натрупват нови задължения за дружеството, т.е. увеличава се масата на несъстоятелността, с което се създава възможност да не бъдат удовлетворени, в най-висока степен, кредиторите. Първостепенният съд е посочил, че съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ синдикът има правомощие да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела. Съдът е счел, че правото на адвокатска защита е конституционно признато право и синдикът не е ограничен да ползва такава, а действията по упълномощаване на друго лице за водене на делото и относно разпореждането в тази връзка с парични средства от особената банкова сметка на длъжника синдикът извършва с изрично разрешение на съда. Съдът намира, че преценката за това какви искове ще предяви от името на длъжника, свързани с установяване масата на несъстоятелността, за попълване масата на несъстоятелността или за нейна защита е на синдика. Предявените искове са допустими, поради което само защото изходът не е бил благоприятен за дружеството не следва извод за лошо изпълнение на задълженията от синдика. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че Ш. не е извършил вмененото му нарушение по чл. 660, ал. 1 от ТЗ по т.2.3 от заповедта. Синдикът е активно легитимиран да предяви от свое име отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, както и да осъществява процесуално представителство на длъжника по предявени от негово име искове (включително осъдителни искове по чл. 73 от ЗННД, по чл. 441 от ГПК и по чл. 108 от ЗС), съгласно дадените му в чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ правомощия. Предявяването на искове от името на длъжника е по преценка на синдика в рамките на предоставените му правомощия с оглед грижата му за опазване и увеличаване на имуществото и съхраняването на предприятието на длъжника. В случая липсват данни за недопустимост на предявените искове, а тяхната неоснователност и направените във връзка с тях разноски не се дължат на неговото бездействие и/или неполагане на дължимата грижа от негова страна. Не се установява системност в неизпълнението на установените му задължения, проявена от синдика небрежност при осъществяването на функциите му или неразумно предприети действия, несъобразени с нормативните изисквания за дейността. Относно твърдяната от органа злоупотреба с право по чл. 668а /отм./ и чл. 668б /отм./ от ТЗ правилно съдът е приел, че доколкото съгласно чл. 655, ал. 3 от ТЗ /в приложимата редакция/ основание за изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, е извършването на нарушения във връзка с дейността им като синдици, то обсъдените в мотивите на акта обстоятелства относно дейността на Ш. като помощник-синдик, не могат да послужат за ангажиране на отговорността му. Също така от мотивите на заповедта не може да бъде категорично установено какво конкретно нарушение е извършено от Ш. като следва да бъде взето предвид обстоятелството, че същият е назначен за помощник-синдик от съда по несъстоятелността, който е извършил предварителна проверка дали лицето отговаря на изискванията за това. За да е правилно обжалваното съдебно решение е необходимо да се провери правилността на извода на съда за пропорционалността на мярката, установена с оспорената заповед. Законодателят не е въвел законови критерии за характера и тежестта на нарушенията, обосноваващи изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици. Това значи, че законодателят е предоставил на органа преценката на нарушенията, които обосновават необходимостта от изключване от списъка. Компетентността на административния орган, упражнявана при условията на оперативна самостоятелност, не е изключена от контрола за законосъобразност. Съгласно чл. 169 от АПК съдът извършва контрол за законосъобразност на акт, издаден при оперативна самостоятелност, като провери дали органът е разполагал с такава и дали е спазил изискването за законосъобразност на акта. От разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ /в относимата редакция/ е видно, че органът разполага с оперативна самостоятелност, за да прецени кои нарушения във връзка с дейността на синдика могат да бъдат основание за неговото изключване от списъка. При извършени от синдика нарушения във връзка с дейността му независимо дали са установени от съда по несъстоятелността, т.е. при доказани нарушения, свързани с дейността, преценката е с оглед характера на дейността на синдика като "особено деликатна, с оглед на доверителната си природа и високите професионални качества и очакваната точност на лицата, които я упражняват" (Kostova v Bulgaria, no 36181/05, § 62), т. е. преценката за пропорционалност трябва да се прави при отчитане на публичните функции и отговорности на синдика и с оглед на това на завишените изисквания за добросъвестност, коректност, отговорност, надеждност, почтеност при изпълнение на професионалните функции; както и целта на производството по несъстоятелност - да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника съгласно чл. 607, ал. 1 от ТЗ. Ясно се установяват изискванията за пропорционалност на мярката изключване от списъка на синдиците. Установените нарушения извършени от синдика във връзка с дейността му трябва да са такива, че да поставят под съмнение постигането на целта на производството по несъстоятелност и доверието и добросъвестността, които синдикът би следвало да гарантира на лицата с права и интереси в производството по несъстоятелност. От доказаните по делото нарушения е видно, че с действията си касаторът е нарушил единствено разпоредбата на чл. 656, ал. 3 от ТЗ, но не е извършил твърдяните от органа нарушения на 656, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ, 656, ал. 2 от ТЗ, чл. 658, ал. 2 вр с чл. 660, ал. 1 от ТЗ и чл. 660, ал. 1 от ТЗ, а евентуалните нарушения по чл. 668а /отм./ и чл. 668б /отм./ от ТЗ не са основание за изключване на синдика от списъка. При така установеното и с оглед на оперативната самостоятелност на органа при определяне на вида на нарушенията, които обосновават необходимостта от изключване на един синдик от списъка, съдът неправилно е приложил материалния закон, регламентиращ неговата компетентност, като е приел, че при доказани две от твърдяните от органа нарушения е налице пропорционалност на мярката. Фактически, въпреки изрично приетото, че органът действа в условията на оперативна самостоятелност при определянето на вида на нарушенията, обосноваващи изключване от списъка, съдът е встъпил в правомощията на органа и вместо него е приел, че при недоказаност на по-голямата част от твърдяните нарушения, останалите нарушения обосновават необходимост от изключване на синдика. Възможно е това да бъде преценката на органа с оглед на характера на доказаните извършени от касатора нарушения, но съдът не може вместо органа, когато той действа в условията на оперативна самостоятелност, да се произнесе и да определи дали доказаните нарушения обективират необходимост от изключване. Това, което съдът може, е да прецени дали твърдяните от органа нарушения, но в своята съвкупност, са пропорционални на мярката. При недоказаност на голяма част от нарушенията в правомощието на органа е да извърши преценка необходима и пропорционална ли е мярката за изключване от списъка. В този смисъл са и решение № 2823/06.03.2018 г. по адм. д. № 10917/2017 г., решение № 1228 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 6862/2020 г., решение № 1802 от 24.02.2022 г. по адм. д. № 9914/2021 г., решение № 3386 от 01.04.2025 г. по адм. д. № 5980/2024 г., всичките по описа на ВАС. По изложените съображения съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед № СД-06-22/30.09.2022 г. на министъра на правосъдието. С оглед изхода на спора своевременно заявената от касатора претенция за присъждане на съдебни разноски за всички съдебни инстанции се явява основателна като направеното възражение за тяхната прекомерност се преценя като неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и неговата продължителност. Касаторът е представил списък на всички направени от него разноски, които са следните: по адм.д. № 9642/2022 год. по описа на АССГ 2500 лева за адвокатски хонорар и 10 лева за държавна такса, по адм.д. № 2561/2024 год. по описа на ВАС 3000 лева адвокатски хонорар, по адм.д. № 88/2025 год. по описа на АССГ 2000 лева адвокатски хонорар и по настоящото касационно дело 1300 евро за адвокатски хонорар и 70 лева за държавна такса. Заплатените за всички съдебни инстанции по делото разноски за адвокатско възнаграждение са в общ размер на 5134,76 евро, заплатените разноски за държавни такси са в общ размер на 80 лева или 40,90 евро. Следва да се осъди Министерство на правосъдието да заплати на Д. Ш. разноски за всички съдебни инстанции по делото в общ размер на 5134,76 евро за адвокатски хонорар и 40, 90 евро за държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,