Определение № 239 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2603/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК М. Д. И. е подала при условията на чл.274, ал.2 ГПК частна жалба срещу определение № 121 от 13.02.2013 г. по гр.д. № 29 от 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето отделение. Касираното определение съдържа два диспозитива: с първият ВКС оставя в сила определението от 1.10.2012 г. по гр.д. № 1803 от 2011 г. на САС с което е постановено спиране на съдебното производство по делото на основание чл.182, б. “г” ГПК/отм./ и е прекратено производството по чл.87, ал.3 ЗЗД на основание чл.95 ГПК/ отм./ и вторият, с който оставя без разглеждане частната жалба срещу определението в останалата му част. В частната жалба се позовава на неправилното приложение на закона основно при постановяване на съдебният акт за спиране на производството по чл.182, б.”г” ГПК/отм./. По отношение на диспозитива за връщане на частната жалба посочва само, че противоречи на чл. 124 от Конституцията. Позовавайки се на неправилност на определението, желае изцяло неговата отмяна. Ответниците Т. Х. М. /Г. / и С. Г. Й. не са взели становище. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Частната жалба е допустима само срещу определението, с което е оставена без разглеждане предходната частна жалба и недопустима срещу съдебният акт, в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване и спиране на производството. Определението, с което се оставя без разглеждане частната жалба на М. Д. И. е правилно. С касираното определение № 121 от 13.02.2013 г. на ВКС, Трето отделение по гр.д. № 29 от 2013 г. е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на М. И. срещу определението от 1.10. 2012 г. по гр.д. № 1803 от 2011 г. на Апелативен съд, [населено място], постановено по въпроси както следва: разпореден разпит на свидетели; присъединяването на друго дело за общо разглеждане, задълженията на председателя на състава по чл.141 ГПК и отклоняването на искания отвод на състава. Тези въпроси касаят движението на делото и тяхната процесуална законосъобразност се преценява едновременно с проверка на правилността на решението, което се постановява по спора. В тази част определението не туря край на съдебното производство, нито пък закона е предвидил за въпросите, които разглежда самостоятелна инстанционна проверка. Следователно предходния състав на ВКС правилно е намерил, че в тази част определението на подлежи на проверка пред ВКС и е оставил без разглеждане частната жалба. Постановен е правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Определението, с което се оставя в сила съдебният акт на САС по движението на делото/ спиране и прекратяване на един от предявените искове/ не подлежи на обжалване от втори състав на ВКС, тъй като съдът вече се е произнесъл. С разпоредбата на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК е очертана компетентността на ВКС за проверка на определенията, постановени от друг негов състав и тя е само относно тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези които изрично са посочени в закона и са постановени от състав на Върховния касационен съд. Само когато ВКС за първи път се произнесе в посочените хипотези и е сезиран с жалба срещу въззивно определение, съдебният му акт подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Определението на ВКС, с което се оставя в сила обжалваният съдебен акт не е от тази категория и частната жалба срещу него следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,