Определение № 593 от 18.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано по частна жалба на Л. К. К. срещу разпореждане на Пловдивски апелативен съд № 1225 от 02.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 486/ 2018 г., с което са върнати „Възражение с частна жалба” вх.№ 8595/ 01.11.2018 г. и „Молба” вх.№ 8589/ 01.11.2018 г., подадени от Л. К. срещу постановеното по същото дело определение № 390/ 20.09.2018 г. Жалбоподателят посочва, че обжалва разпореждането, без да излага каквито и да е конкретни съображения във връзка с неговата законосъобразност. Доводите, изложени в частната жалба, са за несъществуване на вземането, за което е било образувано основното производство. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Исковото производство е образувано по предявен от Етажна собственост в сграда с административен адрес [населено място], [улица] установителен иск против Л. К. за вземане в размер 230,75 лв. С решение на Пловдивски районен съд от 17.11.2017 г. по гр.д.№ 16684/ 2016 г. искът е уважен, а с решение на Пловдивски окръжен съд от 14.03.2018 г. (в сила от същата дата) по гр.д.№ 199/ 2018 г. въззивната жалба на Л. К. срещу първоинстанционния акт е оставена без уважение. Макар в решението на окръжния съд да е посочено, че то е окончателно, Л. К. е подал срещу него касационна жалба, която му е била върната с определение от 13.04.2018 г. Срещу това определение е подадена частна жалба от Л. К. и по нея е образувано ч.гр.д.№ 486/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд. С определение № 390/ 20.09.2018 г. частната жалба е оставена без уважение. Апелативният съд посочил, че с оглед цената на предявения иск решението на окръжния съд не може да бъде обжалвано и затова правилно този съд е върнал касационната жалба срещу постановения от него акт. Посочил също, че определението му е окончателно. Въпреки това Л. К. е подал срещу определението от 20.09.2018 г. „Възражение с частна жалба” до Върховния касационен съд и уточняваща молба, с които е поискал отмяната му. Те са върнати на подателя им с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 02.11.2018 г. поради това, че определението от 20.09.2018 г. не подлежи на обжалване. Разпореждането е законосъобразно. Частният жалбоподател не излага никакви съображения, според които изводът на апелативния съд, че актът му от 20.09.2018 г. не подлежи на инстанционен контрол, е неправилен. Доводите му са, че не дължи сумата от 230,75 лв, за която срещу него е предявен установителен иск. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани по настоящето дело. Върховният касационен съд може да разгледа в това производство единствено въпроси, свързани със законосъобразността на процесуалното решение на въззивния съд да върне частната жалба срещу акта от 20.09.2018 г. като недопустима. Разпореждането за връщане е правилно, защото с оглед цената на предявените искове касационният контрол върху въззивният съдебен акт, с който спорът се разрешава по същество, е изключен. На основание чл.274 ал.4 ГПК в тази хипотеза е изключен и касационният контрол върху преграждащите определения на въззивния съд, включително на постановените от апелативен съд в упражнение на компетентността по чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд