Определение № 5572 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 27678 от 20.10.2025 г., подадена от М. Д. Д. против определение № 2481 от 29.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1009/2025 г., с което Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса за касационно обжалване на определение № 1168 от 29.04.2025 г. по същото дело. Жалбоподателят поддържа оплаквания за нищожност и неправилност на определението. Счита, че същото е постановено от незаконен състав, а по същество - че съдът е пропуснал да съобрази получаването единствено на инвалидна пенсия, приравняваща се според него на липса на всякакви доходи. Твърди също, че няма дялове и акции във фирми, нито договори за управление, обуславящи получаването на някакъв вид възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима. Делото пред Софийски градски съд е образувано по подадена от М. Д. Д. искова молба, която е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неизпълнени в срок указания за внасяне на държавна такса. Последвало е обжалване на разпореждането за връщането й, както и на определението, с което тази жалба е оставена без уважение. Във връзка с последното по ред обжалване администриращият съд е дал указания за заплащане на държавна такса в размер на 15,00 лв. по сметка на ВКС, при което жалбоподателят е депозирал искане за освобождаване от внасянето й. Това искане е оставено без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че единственият личен доход на жалбоподателя е от инвалидна пенсия в размер на 609.60 лв., а семейният източник на издръжка е общо от 1127 лв, в който се включва и пенсията на съпругата му в размер на 517,40 лв. Независимо от това, с оглед ниския размер на дължимата държавна такса от 15 лв., плащането й не се явявало прекомерно или непосилно спрямо действителните му възможности и не би го затруднило до степен, че да се лиши от издръжка или да е в невъзможност да осигури собствените си нужди. При тези данни, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. Съображения: В производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК - разполага ли страната с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. В настоящия случай декларираните от молителя обстоятелства, както и служебно установените и известни на съда факти от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, не дават основание да се приеме, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по подадена от него частна касационна жалба в размер на 15 лева. С влязло в сила определение № 271349 от 06.07.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 8808/2020 г. е оставено без уважение искането на ищеца Д. за освобождаване от задължението му да заплати дължимата по исковете държавна такса в общ размер 2540 лева. Съдът се е позовал на служебна справка в Търговския регистър, установяваща, че ищецът е част от управителните органи на множество юридически лица, която дейност по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 5, съответно чл. 221, т. 5 ТЗ е възмездна. Правилно въззивният съд е основал преценката си на размера на дължимата държавна такса, който съпоставен дори само с декларирания от молителя доход не обуславя извод за невъзможност за заплащането й. Несъстоятелни са оплакванията за незаконност на съдебния състав, постановил атакуваното определение. Обстоятелството, че съставът си е правил отводи по други дела на молителя, не може да се възприеме като "грубо нарушаване на Европейското право". За да е налице нарушение на правото на страната на справедлив и безпристрастен съд, следва конкретните обстоятелства по делото да разкриват такова предубедено отношение на съдебния състав, което да се е отразило на законосъобразността на постановения от него съдебен акт. В разглежданата хипотеза липсва основание за подобна констатация. С оглед гореизложеното се налага изводът, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 15 лева не е непосилно за жалбоподателя. Ето защо постъпилата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на апелативния съд е правилно и следва да бъде потвърдено При тези мотиви, съдът