Определение № 8684 от 17.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Велконт” ЕООД, чрез адв. Господинова, против определение № 2417 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 571/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждане на подаденото оспорване по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на Община Велинград, чрез пълномощника си адв. Кеседжи, в писмен отговор изразява подробно становище за правилност на обжалваното определение. Претендира разноски за адвокатски хонорар. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Велконт” ЕООД против заповед № 608/17.04.2025 г. на кмета на Община Велинград ведно с направеното особено искане за спиране на предваритевлното изпълнение на цитираната заповед и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед не е индивидуален административен акт, годен за обжалване по съдебен ред. Посочва, че със заповед № 608/17.04.2025 г., кметът на Община Велинград е наредил на длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ да извършат повторна проверка относно законността на „водопровод за минерална вода от черпателен резервоар – 50 м3 в ПИ с идентификатор 10450.212.73 по КККР на гр. Велинград”. Приема, че с това съдържание заповедта не може да бъде определена като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като оспореният акт е част от производството по издаване на индивидуален административен акт. Въз основа на изложеното обосновава извод за недопустимост на оспорването на заповед № 608/17.04.2025 г. на кмета на Община Велинград, което води до недопустимост и на разглеждането на направеното особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК, обсъждани в частната жалба. С цитираната заповед е наредено извършването на повторна проверка, която следва да установи законността на строеж – „водопровод за минерална вода”, която представлява част от процедура за премахване на незаконен строеж, в случай че такъв бъде констатиран от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ с констативен протокол. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че на съдебно оспорване подлежи единствено крайния индивидуален административен акт – заповед за премахване на строеж, в случай че такава бъде издадена от органа. Като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Настоящият касационен състав споделя и изводите на съда за недопустимост на обективираното особено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 608/17.04.2025 г., издадена от кмета на Община Велинград. Законът не придава предварително изпълнение на оспорения акт, нито в него се съдържа волеизявление по смисъла на чл. 60 от АПК, което обуславя недопустимост на отправеното особено искане за спиране. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода от спора на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 480 лв., платени по банков път във връзка с договор за правна помощ от 15.08.2025 г. По изложените съображения Върховният административен съд,