Решение № 1940 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощената юрк. Н. Иванова, срещу Решение № 23275 от 07.07.2025 г., постановено по адм. д. № 10332 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г., поправено с Решение № 27420 от 14.08.2025 г. и изменено в частта за разноските с Определение № 27506 от 15.08.2025 г., постановени по същото дело. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Т. А. Ч., с [ЕГН], е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221124000986-091-001 от 05.07.2024 г., издаден от Т. Б. Герасимов, на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Л. Д. Пенева, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – София, потвърден с Решение № 1317 от 27.09.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с който на Ч. е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в качеството ѝ на управител на „Хоум Тауър“ ООД, с ЕИК 204744144, за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 139773,50 лв., в това число главница в размер на 108749,25 лв. и лихви в размер на 31024,25 лв. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на Ч. сума в размер на 10750,94 лв. за сторените от нея разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че решението е постановено при незачитане на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. По отношение наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК се представят аргументи по същество на спора, а именно че ревизираното лице (РЛ) като управител на „Хоум Тауър“ ООД е извършило регулация на резултатите по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като не декларирало коректно и своевременно дължимите данъци и осигурителни вноски. Относно възникването на фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК също се релевират съображения по същество във връзка с качеството на управител на РЛ и извършено от него умишлено разпореждане с активи на дружеството. Отправен е упрек към възприетото от съда, че е налице имущество на „Хоум Тауър“ ООД, което покрива неговите задължения. Касационният жалбоподател отрича подхода на АССГ да цени представен приемо-предавателен протокол (ППП) от 15.02.2022 г. за предаване на налични средства на каса в размер от 267485,59 лв. от Ч. на новия управител С. Ч.. В тази връзка съдът не аргументирал становището си да приеме за достоверни, изложените в този документ факти и обстоятелства, като при това не съобразил роднинската връзка между подписалите ППП лица, противоречивите твърдения на РЛ, както и това, че новият управител не потвърдил получаване на сумата при извършената му насрещна проверка. По изложените съображения се моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба се поддържа в съдебното заседание пред настоящия съд чрез представляващия касационния жалбоподател упълномощен юрисконсулт Зарева, която моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и претендира разноски – за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация – Т. А. Ч., чрез упълномощения адв. А. Черногорски, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, а по същество на спора моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). В съответствие с дадената възможност по чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответницата по касация, чрез упълномощения неин адвокат, представя писмено становище от 23.01.2026 г. по съществото на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, което поддържа пред настоящия съд и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22221124000986-091-001 от 05.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Д „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на Ч. е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в качеството ѝ на управител на „Хоум Тауър“ ООД, за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 108749,25 лв., както следва – 1. За задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. – 231,18 лв.; 2. За данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г. – 106799,88 лв.: 3. За вноски за ДОО за осигурители за периодите от 01.10.2021 г. до 31.01.2022 г. – 969,84 лв.; 3. За ЗО за осигурители за периодите от 01.10.2021 г. до 31.01.2022 г. – 510,65 лв. и 4. За УПФ за осигурители за периодите от 01.10.2021 г. до 31.01.2022 г. – 237,70 лв.; ведно със съответните лихви в общ размер на 31024,25 лв. Съдът направил фактическите установявания по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебната експертиза, в резултат на което достигнал до правен извод, че спорният РА е издаден от компетентен орган по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120 ДОПК. Приел, че в РА са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число ограничаващи правото на защита на РЛ. При преценка досежно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд съобразил, че с него била ангажирана отговорността на Ч. на двете основания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Взел предвид, че тя била управител на „Хоум Тауър“ ООД от 05.07.2021 г. до заличаването ѝ като такъв на 15.02.2022 г., за който период счел, че е легитимирана да отговаря за задълженията на дружеството по реда на чл. 19 ДОПК предвид момента на тяхното възникване. От правна страна достигнал извод за незаконосъобразност на РА, доколкото приел, че въз основа на доказателствената съвкупност не се установявало Ч. да е укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, както и причинно-следствена връзка между такова укриване на факти и обстоятелства, и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Приел, че отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. Мотивирал извод, че в случая не е установен умисъл на ревизираното лице и уникалността на причинно-следствената връзка между поведението му като управител и несъбираемостта на публичните вземания от длъжника. Според съда не била установена субективната страна на деянието и предвид това, че документите били подавани с КЕП на Ч., но от адв. Черногорски, като при подаване на декларацията за м. 01.2022 г. тя била в болничен отпуск. Според съда нито в ревизионния доклад (РД), нито в РА, е посочено какви точно факти и обстоятелства е укрила Ч. чрез подадените Справки-декларации по ЗДДС за периодите от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., и съответните дневници за покупки и продажби, като и декларациите обр. 1 и 6 за периодите от 01.10.2021 г. до 31.01.2022 г. Аргументирал становище, че подаването на декларации с неверни данни е релевантно за установяване на задълженията на дружеството, но не и към събирането им, от което следва липса на доказана причинно-следствена връзка. За да формира изводите си по отношение наличието на предпоставките за ангажиране на субсидиарната отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК, съдът съобразил, че от банковата сметка на дружеството са теглени парични средства от Ч. на банкомат и на каса в брой, както и са превеждани средства по банкова сметка на адв. Черногорски, с който дружеството имало сключен договор за доверително управление. Кредитирал заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Като се основал на наличния по делото неоспорен приемо-предавателен протокол, АССГ приел, че е доказано предаването на 15.02.2022 г. на банковите документи на дружеството и паричните средства, налични в касата на „Хоум Таур“ ООД в размер на 267485,59 лв. от Ч. на новия управител С. Ч.. Направил извод, че не е доказано плащане от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалба. В тази връзка съобразил, че сумите преведени на адв. Черногорски са по специална доверителна сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата (ЗА) и в този смисъл по предписанието на чл. 39, ал. 1 ЗА не са част от имуществото на адвоката. Наред с това по делото нямало доказателства за последващо разпореждане с тези суми в полза на ревизираното лице или на адвоката. Въз основа на данните от ССЕ съдът приел, че „Хоум Таур“ ООД не било в неплатежоспособност и разполагало с касова наличност в размер на 267485,59 лв., която надхвърля размера на установените задължения със спорния РА. Посочил, че ако не се даде вяра на представения ППП, дружеството разполага с достатъчно активи, с които да покрие задълженията си, което се установява от писмените доказателства и казаното от вещото лице при разпита му от съда. В този смисъл приел, че издаването на РА е в нарушение на чл. 20 ДОПК – самостоятелно основание за незаконосъобразността му. Мотивирал този извод с установеното по делото, че длъжникът „Хоум Тауър“ ООД притежава имущество, което покрива задълженията му и преди ангажиране отговорността по чл. 19 ДОПК на неговия управител, обезпечението и принудителното изпълнение е следвало да се насочат първо към това имущество. С оглед изложеното АССГ достигнал до извод, че не е доказана и пряката причинна връзка, която да обуслови несъбираемостта на публичните задължения от действията на управителя Ч.. По тези съображения съдът уважил оспорването на РА и го отменил, като разпределил и тежестта за разноските в производството съобразно неговия изход. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съответно на материалния закон и обосновано на приобщените по делото доказателствата е обжалваното съдебно решение, с което е възприето отсъствието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Ч. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК в казуса. Обоснован на доказателствената съвкупност е и изводът на съда, че в случая РА, е издаден в нарушение на чл. 20 ДОПК, ерго е незаконосъобразен само на това основание. В съответствие с материалния закон е приетото от съда, че издаването на РА в нарушение на чл. 20 ДОПК се разглежда винаги като самостоятелно основание за незаконосъобразност на РА, с който е ангажирана отговорност на управителя на задълженото лице. Ето защо, по повод касационната проверка на обжалваното съдебно решение, на първо място ще бъде проверен този извод на първоинстанционния съд, който е свързан с правилното приложение на закона и ако той е верен, отговор на касационните доводи в останалата им част е недължим. Съгласно чл. 20 ДОПК „Поредност“, в случаите по чл. 19 ДОПК обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. Изпълнението на това подлежи на доказване и е в тежест на приходната администрация. Отговорността на третото лице по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и се ангажира само след изчерпване възможността за събиране на задълженията от имуществото на задълженото лице. За да направи изводите си по тази част от спора, въз основа на писмените доказателства, заключението на ССЕ и казаното от вещото лице по време на разпита му, първоинстанционният съд е приел, че „Хоум Тауър“ ООД е разполагало с имущество. Мотивирал извод, че към 31.12.2021 г., 14.01.2022 г., 31.01.2022 г. и 15.02.2022 г. не са изпълнени разпоредбите по чл. 607 и чл. 608 от Търговския закон и дружеството не е било в условията на неплатежоспособност. Аргументирал се, че касовата наличност в размер на 267458,60 лв. надхвърля размера на задълженията по РА. Освен това, и без тази наличност, въз основа на писмените доказателства и изявлението на вещото лице, съдът приел, че дружеството е разполагало с достатъчно активи, с които да покрие задълженията си. В този смисъл достигнал до заключение, че при наличието на имущество на РЛ като задължено лице, което покрива задълженията му, преди ангажирането на отговорност по чл. 19 ДОПК на управителя, обезпечението и принудителното изпълнение е следвало да се насочат първо към това имущество. Затова приел, че РА е издаден в нарушение на чл. 20 ДОПК, а изводите на органите по приходите, че дружеството не разполага с активи намерил за необосновани. Позовал се на практика на Върховния административен съд. В касационната жалба се оспорва извода на съда, че е налице имущество на дружеството, което покрива неговите задължения като в тази връзка се излагат подробни оплаквания срещу подхода на съда да кредитира ППП, представен да удостовери приемо-предаването на редица документи и касова наличност от 267485,59 лв. от Ч. на новия управител на «Хоум Тауър» ООД. Макар в касационната жалба да се изтъква извършването на парични преводи от Ч. към банковата сметка по чл. 39 ЗА на адв. Черногорски по договора за доверително управление, извън обсъждането е останала преценката относно тези средства в контекста на чл. 39, ал. 1, изр. трето ЗА, анализа на разпоредбите на този договор и данните от счетоводството на длъжника. Освен това, изрично се въвежда твърдение, че органите по приходите са предприели необходимите процесуални действия за събиране на вземането от основния длъжник, каквото не е осъществено поради липса на парични средства или други активи, към които да бъде насочено. При съобразяване изтъкнатите касационни доводи и приобщените по делото доказателства, вкл. заключението на ССЕ, се налага извод, че по делото не е установено и доказано спазването на предвидената по чл. 20 ДОПК поредност, което е основание да се направи извод за незаконосъобразност на спорния РА само по тази причина. Това е въпрос, който е преюдициален за реализиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. Вярно е, че в РД, РА и решението на директора на Д „ОДОП“ - - София при ЦУ на НАП е налице констатация, че е образувано изпълнително дело срещу дружеството-длъжник „Хоум Тауър“ ООД, което било прекратено на основание чл. 225, ал. 1. т. 4 ДОПК с Разпореждане № 0240022-035-0193073 от 05.04.2024 г. и дългът бил прекатегоризиран като „несъбираем“. По делото обаче не се съдържа нито посоченото разпореждане или друго доказателство за образуваното изпълнително дело, нито доказателство, от което да се установи кога, с какъв акт и дали дългът е бил прекатегоризиран като несъбираем. Освен това не е установено въобще за кой именно дълг е било образувано посоченото изпълнително дело и какво имущество на главния длъжник е проучвано – в това число негови вземания от трети лица, вкл. от негови клиенти, а не само от банки, както и за евентуално наложени обезпечения. Дължимо е било и посочване и установяване на момента, от който събирането на публичните задължения е станало невъзможно. В този смисъл следва да се приеме, че отсъства релевантен информационен източник, от които да се установи, че приходната администрация е следвала поредността по чл. 20 ДОПК, за да пристъпи към реализиране на отговорността по реда на чл. 19 ДОПК на Ч.. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, тежестта на доказване на фактическите основания за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК, в това число на поредността по чл. 20 ДОПК, е на приходните органи, както правилно е посочила съдебната инстанция по същество. С тази тежест по отношение на този релевантен факт, настоящият касационен жалбоподател не се е справил, поради което последиците от недоказването му, следва да се възложат нему. За преценката относно спазване поредността по чл. 20 ДОПК следва да се има предвид, че по делото е представено едно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК във връзка с възложена на „Хоум Тауър“ ООД ревизия със заповед за възлагане на ревизия от 12.04.2022 г., поради което то не е относимо към настоящия спор. Казусът касае само задължения, декларирани от "Хоум Тауър" ООД, описани в таблицата на стр. 6-8/33 от РД от 13.06.2024 г. В допълнение на изложеното, в съответствие с установяванията, направени от експерта в заключението на ССЕ и казаното по време на разпита му в съдебното заседание в АССГ, първоинстанционният съд е възприел наличието на друго имущество на „Хоум Тауър“ ООД срещу което приходната администрация е следвало да насочи принудително изпълнение. Вещото лице е установило салда по сметка 203 „Сгради“ и сметка 411 „Вземания от клиенти“, които дори поотделно надвишават размера на установените публични задължения със спорния РА. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че „...тези материални активи също покриват стойността на задълженията по ревизионния акт“. Следователно, по отношение на тези активи е било възможно предприемането на действия по обезпечение. Същевременно, съдът правилно е приел, че преведените суми от банковата сметка на „Хоум Тауър“ ООД по специалната клиентска сметка на адв. Черногорски по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗА остават в патримониума на дружеството съгласно изречение трето от цитираната разпоредба. Обсъжданото действие не може да се разглежда като разпореждане с имущество на длъжника, довело до намаляване на активите. Приходната администрация не ангажира доказателства с тези суми да е извършено разпореждане, поради което не може да се приеме за установено, че дружеството не разполага с тези парични средства. Публичният изпълнител, макар да не може да запорира самата клиентска сметката, предвид забраната по чл. 39, ал. 1, изр. трето ЗА, има възможност да насочи запор на вземания на дружеството - длъжник от адв. Черногорски. По делото обаче такива действия също не е установено да са извършени. Както се посочи, касационният жалбоподател не е формулирал конкретни оплаквания срещу извода на съда да приеме за установено съществуването на друго имущество на „Хоум Тауър“ ООД, освен твърдените от РЛ касови наличности, от което приходната администрация да може да удовлетвори вземанията си, спазвайки поредността по чл. 20 ДОПК. При наличието на имущество на главния длъжник, което покрива задълженията му, обезпечението и принудителното изпълнение е следвало да се насочи първо към това имущество. Невъзможността да бъде събрано вземането, като част от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК, както и предприемането на всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, подлежи на доказване, тежестта за което е на приходната администрация. По изложените по-горе съображения първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което като валидно и допустимо, следва да остане в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на адвоката на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, НАП следва да бъде осъдена да му заплати такива за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 1000,00 евро. За да определи този размер настоящият съдебен състав съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалните усилия на адвоката. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение