Решение № 111 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2489/2013 г.

Решение № 111 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2489/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], срещу решение № 176/18.01.2013 г. по в. т. д. № 1919/2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С него е потвърдено решение № 99 от 16.01.2012 г. по т. д. № 1412/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VI -1 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 108 800 лева, представляваща изплатено от [фирма] застрахователно обезщетение по застраховка "Автокаско" № А060723214201/600122 от 4.04.2007 г. на МПС "Мерцедес" С320, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], по повод на настъпило застрахователно събитие - ПТП с участието на МПС "Форд фиеста" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Р Н Н., управлявано от С. Н. Н., чиято гражданска отговорност за вреди е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗД [фирма], като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че договорът за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и водача на лекия автомобил "Форд фиеста" с рег. [рег. номер на МПС], е бил прекратен към датата на ПТП. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че при неплащане на вноските от застрахователната премия по застраховка "Гражданска отговорност", договорът се прекратява по силата на закона при фингираното връчване на известие за прекратяване по реда на чл. 202, ал. 2 от КЗ и без да е изпълнено задължението на застрахователя по чл. 294, ал. 1 от КЗ. Прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за отхвърляне на предявените искове, ведно с разноските. Ответникът [фирма], [населено място], конституиран във въззивното производство като правоприемник на ЗД [фирма], оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. С определение № 125/19.02.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г. на ВКС, II ТО, по материалноправния въпрос: "Счита ли се за прекратен договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2 от КЗ, във връзка с чл. 202, ал. 2 от КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ и да е вписано в регистъра на Г. фонд прекратяването на договора?" Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ, въззивният съд е установил, че в издадената от ЗД [фирма] застрахователна полица № 04/506-1-062432 от 21.09.2006 г. по застраховка "Гражданска отговорност" е посочено, че ако застрахованият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване падежа на задължението, застрахователният договор се счита прекратен, на основание чл. 260, ал. 2 от КЗ, във връзка с чл. 202, ал. 2 от КЗ. Също така съдът е установил пълно неизпълнение на задължението на застрахованото лице за заплащане на втората, третата и четвърта вноски от дължимата застрахователна премия. Поради това е приел, че договорът за застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 04/506-1-062432 от 21.09.2006 г., е бил прекратен по реда на чл. 202, ал. 2 изр. второ от КЗ, с изтичането на 15-дневният срок от настъпване на падежа на задължението за заплащане на втората анюитетна вноска от застрахователната премия. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Застрахователният договор се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, както и в случаите, предвидени в Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 196, ал. 2 от КЗ застрахователният договор може да се прекрати и на основания, предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и интересите на потребителя на застрахователни услуги не се засягат необосновано. В разпоредбата на чл. 202, ал. 1 от КЗ е уредена една от хипотезите на предсрочно прекратяване на застрахователния договор, като е предвидено потестативното право на застрахователя при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, в хипотезата на уговорено с договора разсрочено плащане на премията, да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати. Това потестативно право застрахователят упражнява с предупреждение, отправено в писмена форма, като последиците му настъпват не по-рано от 15 дни от датата на връчването му застрахования. В чл. 202, ал. 2 от КЗ законодателят предвижда фингирано връчване на предупреждението в случаите на уговорено разсрочено плащане, когато в застрахователния договор изрично е посочено кое от правата по чл. 202, ал. 1 изр. второ от КЗ застрахователят ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от падежа на задължението за заплащане на разсрочената вноска на премията. Същевременно в чл. 294, ал. 1 от КЗ е установено задължение за всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, да представя на Информационния център към Г. фонд ежеседмично, до втория работен ден на следващата седмица, справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица. Изпълнението на това задължение обаче не е въведено изрично като елемент от фактическия състав, чието осъществяване води до прекратяването на застрахователното правоотношение. Такъв извод не може да се направи и чрез тълкуване на разпоредбите на КЗ. Предвид социалната функция на договора за застраховка и по - специално договора за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", предпоставките за предсрочно прекратяване на застрахователния договор в различните хипотези /чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, чл. 190, ал. 1 от КЗ, чл. 192, ал. 2 от КЗ и др./ са изчерпателно уредени и не могат да бъдат извлечени чрез разширително тълкуване. Затова и изпълнението на въведеното с разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от КЗ задължение за застрахователя не обуславя прекратяването на застрахователното правоотношение. Това е задължение, което възниква след прекратяване на застрахователния договор и което има за цел да улесни организацията на дейността на Г. фонд, като осигури необходимата информация за броя на предсрочно прекратените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република България, тъй като с прекратяването на договора, застрахованият водач попада в кръга на лицата, чиято гражданска отговорност за имуществени и неимуществени вреди се покрива от фонда. Този извод се подкрепя и от самата редакция на текста на чл. 294, ал. 1 от КЗ, която установява задължение за изготвяне на справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица, тоест и сключването и прекратяването на договорите се разглеждат като обективно настъпили факти, чието осъществяване следва да бъде оповестено. Съответно неизпълнението на това задължение може да доведе до административна отговорност на застрахователя, но не изключва настъпването на предвидените в чл. 202, ал. 2 от КЗ последици на прекратяване на застрахователния договор. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че на поставения правен въпрос, следва да се даде различен отговор от дадения в решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г. на ВКС, II ТО, а именно: Договорът за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" се счита прекратен при фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2 от КЗ, във връзка с чл. 202, ал. 2 от КЗ, независимо от това дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ и дали е вписано в регистъра на Г. фонд прекратяването на договора. По съществото на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно по делото е, че на 21.09.2006 г., със застрахователна полица № 04/506-1-062432, между ЗД [фирма] и Росица Н. е сключен договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на собственика и водача на лек автомобил "Форд фиеста" с рег. [рег. номер на МПС], със срок на действие от 22.09.2006 г. до 21.09.2007 г., в рамките на който е настъпило застрахователното събитие - ПТП, причинено от водача на застрахования автомобил. Със застрахователната полица е уговорена застрахователна премия в размер на 72 лв., чието плащане е разсрочено на четири равни анюитетни вноски, всяка от които от 18 лв., с падеж, съответно на 21.09.2006 г. (датата на сключване на застрахователния договор), 21.12.2006 г., 21.03.2007 г. и 21.06.2007 г. От събраните по делото доказателства се установява, че застрахованият е заплатил само първоначалната вноска от 18 лв. на 21.09.2006 г., а останалите вноски са останали незаплатени. В застрахователната полица № 04/506-1-062432 от 21.09.2006 г., в която е обективиран застрахователният договор, е посочено, че ако застрахованият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване падежа на задължението, застрахователният договор се счита прекратен, на основание чл. 260, ал. 2 от КЗ, във връзка с чл. 202 от КЗ. Следователно към 6.01.2007 г. са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 202, ал. 2 от КЗ за предсрочното прекратяване на застрахователния договор между страните - сключен застрахователен договор при условията на уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, фингирано връчване на предупреждението чрез изрично посочване в застрахователния договор, че застрахователят ще упражни потестативното право да прекрати договора, неизпълнение на задължението за плащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтичането на 15-дневния срок от падежа на задължението за заплащане на разсрочената вноска. Поради това е правилен и обоснован изводът на въззивния съд, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 15.06.2007 г. между ЗД [фирма] и собственика на лекия автомобил "Форд фиеста" с рег. [рег. номер на МПС], с който е причинено увреждането, не е съществувал валиден застрахователен договор, от който да произтича отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от делинквента вреди. Предвид изложеното, решението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по жалбата [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 2626 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,