Определение № 5676 от 30.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Т. П. Т., от гр. Русе против определение № 1114/08.04.2025 г. по адм. дело № 211/2025 г. на Административен съд – Русе. Подържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 1114/08.04.2025 г. по адм. дело № 211/2025 г. Административен съд – Русе е оставил без разглеждане жалба вх. № 1490/27.03.2025 г., подадена от Т. П. Т., от гр. Русе срещу писмо с изх. № 1042-17-13#2/06.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и е прекратил производството по делото. Приел е, че оспореното писмо няма белезите на административен акт, подлежащ на съдебен контрол – основание за недопустимост по смисъла на чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. По делото е установено, че Т. П. Т., че представила преносим документ U1, издаден на 29.09.2023 г. без уточнена причина за прекратяване на заетостта във връзка с висящото производство по отпускане на парично обезщетение за безработица. По указания на органите на НОИ тя е представила и преносим документ U1, издаден на 16.05.2024 г. с потвърдена причина за прекратяване на заетостта „изтичане на срока на договора“. Получената информация от компетентната институция на Ирландия е, че „не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицето по ирландското законодателство и не може да я удостовери в издаваните структурирани електронни и преносими документи“. Отбелязано е, че удостовереното основание е по декларираните от лицето обстоятелства, във връзка с което органите на НОИ са изискали от Т. акт за прекратяване или друг документ, от който да е видно причината за прекратяването. Обосновано административният съд е приел, че обжалваното писмо няма белезите на административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което съдебното производство е недопустимо по смисъла на чл. 159, т.1 АПК. Наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и липсата му обуславя недопустимост на съдебното производство. Действайки по посочения начин, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение