Определение № 11859 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба от В. Г. В. и Г. Г. В., и двамата – от гр. София чрез адв. В.Дудоленски срещу Определение № 28529 от 29.08.2025 г., постановено по адм. д. № 9036/2025 г. по описа на Административен съд – София град с доводи за неправилност на съдебния акт, искане за отмяната му и постановяване на друго определение от ВАС по съществото на съдържащото се в жалбата на Г. В. срещу разпореждане за прилагане на ПАМ по чл.192, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“в“ от ЗКН от 23.07.2025г. особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ, с което това спиране на предварителното изпълнение да бъде допуснато. За съвместно разглеждане в същото производство е приобщена и предявената от същите частни жалбоподатели тяхна частна жалба срещу Определение № 30469 от 17.09.2025г., постановено по адм.д. № 9036/2025г. по описа на АССГ, с което на основание чл.158, ал.3 от АПК частната им жалба срещу Разпореждане за прилагане на ПАМ по чл.192, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“в“ от ЗКН от 23.07.2025г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С втората частна жалба се иска отмяна на това определение като неправилно с произтичащите от отмяната му правни последици. В срока по чл. 232 от АПК насрещните страни, главните инспектори при ГД „ ИОКН“ при МК чрез пълномощник са депозирали писмени становища по частните жалби с подробно развити в тях съображения за неоснователност на жалбите, съответно – за правилност на обжалваните с тях съдебни актове. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частните жалби за допустими като подадени от надлежни страни, срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, които са неблагоприятни за обжалващите и в срока по чл. 230 АПК. По съществото на частните жалби, ВАС намира следното: І. По частната жалба срещу Определение № 28529 от 29.08.2025 г., постановено по адм. д. № 9036/2025 г. по описа на Административен съд – София град Частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София град е отхвърлил на основание чл.166 от АПК във вр. с чл.192, ал.3 от ЗКН искането на Г. Г. В. и В. Г. В. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение Разпореждане за прилагане на принудителните административни мерки от 23.07.2025г., издадено от главни инспектори в ГД “Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата. За да достигне до този резултат, АССГ е приел, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение, доколко по делото нито се твърди, нито се доказва като противопоставим на защитения от разпоредбата на чл.166, ал.3 от АПК обществен интерес друг, частен такъв, изразяващ се в евентуалното настъпване за частните жалбоподатели на значителна или трудно поправима вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Безспорно по делото е, че частните жалбоподатели са съсобственици на имот със статут на единична декларирана недвижима културна ценност (декларирана с Писмо № 384 от 30.01.1990г. на Националния институт за паметниците на културата/НИПК/, сега НИНКН като Къща на [улица],кв.135, пл. № 1 гр. София/. В приложимата специална норма на чл. 192, ал. 3 от ЗКН, е предвидено предварително изпълнение на принудителните административни мерки, освен ако съдът разпореди друго. Законодателят е преценил, че, с оглед интензитета на регулираните обществени отношения, при налагане на принудителна административна мярка обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК се презумират. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, предварителното им изпълнение може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Същият обуславя основателността на искането от конкретната преценка за възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В практиката си ВАС изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставен на обществения интерес и да го преодолее, или когато докаже наличието на засягане на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо в производството по чл. 166, ал. 2 АПК доказателствената тежест лежи върху молителите, които трябва да посочат факти и обстоятелства, поради които предварителното изпълнение действа негативно върху субективните им права и интереси, като това въздействие е в исканата от закона степен (значително) и по искания от закона начин (трудно поправимо). Нормата, от друга страна, изисква съдът да провери дали с предварителното изпълнение няма да бъдат преминати рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващите. Правилно съдът е приел, че разпореждането за налагане на ПАМ се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН, съгласно която при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по ЗКН, както и за отстраняване на вредните последици от тях. Видно е, че наложената ПАМ е свързана със запазване на сградата- единична недвижима културна ценност в защитения й от ЗКН вид, доколкото извършваните от съсобствениците СМР са довели до премахване на балкон и орнаменти по фасадата на сградата, а предвидената за осъществяване външна изолация изцяло променя облика й на недвижима културна ценност. Във връзка с изложеното настоящият състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че в случая твърдените от жалбоподателите вреди, които биха настъпили за тях от допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ, свързано със спиране на отпочнатите СМР и изготвяне и предоставяне за съгласуване от органите по чл.83 и 84 от ЗКН на инвестиционен проект за извършването им, изразяващи се в загубата на парични средства за изработване на този проект, съпоставени към действителното им намерение наличната сграда да бъде съборена и да бъде реализиран нов строеж съгласно предвижданията на одобрения ПУП, не са противопоставими на защитения от закона обществен интерес за запазване на настоящата сграда във вида, в който същата е обявена за единична недвижима културна ценност до прилагане на предвижданията на този ПУП. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е преценил, че не са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. По горните съображения частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна, а Определение № 28529 от 29.08.2025 г., постановено по адм. д. № 9036/2025 г. по описа на Административен съд – София град като правилно следва да бъде оставено в сила. ІІ. По частната жалба срещу Определение № 30469 от 17.09.2025г., постановено по адм.д. № 9036/2025г. по описа на АССГ Частната жалба срещу това прекратително определение е основателна по следните съображения: С Определение № 28529/29.08.2025 г. по делото АССГ действително е оставил жалбите на Г. Г. В. и В. Г. В. срещу разпореждане за прилагане на ПАМ от 23.07.2025г. без движение на основание чл.158, ал.1 от АПК с указание до жалбоподателите в 7-дневен срок от съобщаване на това разпореждане да внесат по сметка на АССГ държавна такса за обжалването в размер общо на 20 лв. Горното определение е съобщено на жалбоподателите лично на 02.09.2025г., видно от приложени по делото на стр.124 и 125 съобщения, като в посочения в определението 7-дневен срок от съобщаването действително указаната държавна такса за съдебното обжалване не е внесена от жалбоподателите. Доколкото обаче в определението за оставяне на жалбите без движение липсва изрично предупреждение до жалбоподателите за това,че при невнасяне на дължимата държавна такса за производството в указания им 7-дневен срок, законовата последица е оставяне на жалбите без движение и прекратяване на производството по делото, както и предвид обстоятелството, че към датата на предявяване на частната им жалба срещу прекратителното определение дължимата държавна такса по адм.д. № 9036/2025г./АССГ вече е надлежно внесена по сметка на АССГ, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира,че Определение № 30469/17.09.2025г. по адм.д. № 9036/2025 г. по описа на АССГ следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл.166, ал.4 от АПК и чл.221, ал.2, предл.второ от АПК вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение