Определение № 10473 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2026 г.

Образувано по частна жалба, подадена от г-н М. Д. Д. от гр.София, чрез съпругата му г-жа М. Г., срещу Определение №27754 от 09.07.2026г. по адм.д.№ 5768 по описа за 2026г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против твърдян мълчалив отказ на Столична община, район Слатина, да изпълни Решение № СФД26-РД28-42/27.02.2026г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – Столична община-район Слатина не взема становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба и направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: Не е спорно, че с Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № СОА25-ГР94-6113-7/14.11.2025г., издаден от орган по приходите в отдел „Общински приходи – Слатина“, са установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за недвижими имоти с адресат М. Д. Д.. Срещу АУЗД е подадена жалба от г-н Д. до директора на дирекция "Общински приходи", Столична община, който след разглеждане на жалбата е постановил Решение № СФД26-РД28-42/27.02.2026г., с което е отменил изцяло АУЗД като нищожен. Със същото решение административната преписка е върната на началника на отдел „Общински приходи – Слатина“, който е задължен да определи друг административен орган по приходите за образуване, провеждане и приключване на ново повторно административно производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Правилно при тези факти съдът е приел, че жалбата, с която е сезиран е процесуално недопустима. Правилно съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК, защото липсва непроизнасяне на компетентен административен орган по надлежно отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Изцяло се споделят решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че с Решение № СФД26-РД28-42/27.02.2026г. на директора на дирекция "Общински приходи", Столична община, постановено по жалба по административен ред против АУЗД, административното производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК не е приключило, а е продължило след връщане на преписката за ново разглеждане. Следователно, твърдяното от жалбоподателя бездействие касае развитието на вече висящо административно производство, а не непроизнасяне по искане за издаване на индивидуален административен акт. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд следва да се отбележи, че обявеният за нищожен по жалбата по административен ред АУЗД е издаден служебно по почин на приходния орган и е утежняващ индивидуален административен акт, основан на фактически констатации за неплащане на публични вземания. Това значи, че частният жалбоподател няма и правен интерес да иска издаване на нов такъв акт. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение