Определение № 5792 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4605/2025 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба от 29.09.2025 г., подадена от С. И. В., М. Г. В. и И. С. В. за отмяна на влязло в сила решение № 299/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 699/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе, с което са уважени предявените от КПКОНПИ срещу молителите искове по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ вр. чл. 5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 215 031,10 лв. В молбата за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.3 ГПК – поради това, че с влязла в сила на 27.11.2024 г. присъда по нохд № 837/2020 г. на Окръжен съд Русе, С. И. В. е оправдан по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 НК. Поддържа се, че решението за отнемане на незаконно придобито имущество е изцяло основано на факта на внесен обвинителен акт и на твърдения за престъпна дейност. След като обвинителният акт е послужил като правно основание за образуване на гражданското дело за отнемане на имущество и като предпоставка за неговата допустимост, доколкото той представлява „постановление на държавно учреждение“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, което впоследствие е отменено посредством влязлата в сила оправдателна присъда, то са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение на гражданския съд за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Ответникът по молбата за отмяна - КОНПИ е депозирал отговор на молбата, в която излага становище, че последната е недопустим. Позовава се на разясненията, дадени в т.13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се отнася до случаите, в които решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, което е обусловено с решение. Поддържа се неоснователност на изложените от молителите доводи, че влязлото в сила решение по гр.д. № 699/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе, е основано на предпоставката за извършено престъпление и че с наличието на влязла в сила оправдателна присъда е отпаднало правното основание за отнемане на имуществото, тъй като тези доводи са в противоречие с разпоредбите на ЗПКОНПИ, приложим в случая – чл.5, ал.2, чл.108, ал.4, чл.153, ал.5 и ал.6 ЗПКОНПИ.От съдържанието на последните е видно, че развитието и изходът на воденото срещу проверяваното лице наказателно производство, вкл. приключването му с влязла в сила осъдителна или оправдателна присъда е ирелевантно за отнемане на имуществото по гражданския иск на държавата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 699/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе е процесуално недопустима по следните съображения: Основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Решението на съда следва да е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. Молителите обаче не твърдят, че влязлото в сила решение по исковете по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ е основано на задължителната сила на съдебен акт /например осъдителна присъда/ или на индивидуален административен акт, които впоследствие са били отменени. Според тях следвало да се съобрази обстоятелството, че молителят С. И. В. е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, което се е случило след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Тези твърдения обаче не покриват хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, въз основа на която се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Липсата на надлежни твърдения за фактите, включени в основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК прави подадената молба за отмяна недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея пред Върховния касационен съд производство – прекратено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение