Определение № 637 от 02.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№8076/13.7.2015 г., подадена от К. И. Б., против определение №179/21.5.2015 г. по гр.д.№1208/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от горепосоченото лице молба за отмяна на влязлото в сила решение №175/01.02.2008 г. по гр.д.№14298/2007 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иска на К. И. Б. против М. Б. Б., с правно основание чл.663, ал.3 ТЗ, оставено в сила с решение от 12.8.2011 г. по гр.д.№1752/2010 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска срещу същото лице и на същото основание. Срещу посоченото определение е подадена частна жалба от ищеца К. Б. с оплаквания за незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение и допускане на молбата за отмяна до разглеждане в открито заседание. Ответниците по частната жалба Н. Н. Д. и М. Б. Б. не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно и при спазване на съдопроизводствените правила тричленният състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че молбата за отмяна е недопустима. Представените с молбата решение от 19.3.2012 г. по гр.д.№ по гр.д.№2238/2011 г. на САС, г.к., 4 състав, определение №539/15.9.2014 г. по гр.д.№3867/2013 г. на ВКС, т.к., ІІ т.о., и справка за кредитополучател, не представляват нови доказателства, нито сочат на нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В тази хипотеза основанието е налице тогава когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовават на доказателства, които не са нови по смисъла на горепосочената правна норма, тъй като са съществували и са му били известни в хода на инстанционното производство и той е могъл да се позове на тях. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,