Определение № 167 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3605/2015 г.

Производството на настоящото дело е образувано по частна жалба срещу определение № 193 от 01.06.2015 г. по гр.д.№ 2570 от 2015 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молба на Н. Я. Х. за отмяна на определение № 1507 от 27.11.2014 г. по гр.д.№ 42 от 2014 г. на С. окръжния съд за разноски. С определение № 416 от 18.09.2015 г. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по т.6 от тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК. С разпореждане от 11.12.2015 г. по част от горепосочения въпрос /а именно: кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и кои от тях подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК/ е образувано самостоятелно тълкувателно дело № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това с определение № 197 от 31.08.2017 г. определение № 416 от 18.09.2015 г. е изменено в смисъл, че частно гр.д.№ 3605 от 2015 г. се спира до приключване на тълкувателно дело № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид на това, че по горепосочените дела вече са постановени тълкувателни решения /т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС/ производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. По съществото на жалбата: Настоящият състав на ВКС счита, че подадената от Н. Я. Х. молба вх.№ 410 от 27.01.2015 г. не представлява молба за отмяна по чл.303 ГПК, а частна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 2423 от 17.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 1473 от 2014 г., с което е било потвърдено определение № 1507 от 27.11.2014 г. по гр.д.№ 42 от 2014 г. на Смолянския окръжен съд за разноските. В този смисъл са изложените в обстоятелствената част на молбата основания за неправилност на определението за присъждане на разноски и искането да бъде отменено това определение като неправилно. Предвид на това определението на ВКС, ГК, четвърто г.о., в което тази молба е разгледана като молба за отмяна, следва да бъде отменено, а делото- върнато на Пловдивския апелативен съд за администриране на тази молба като частна жалба. Следва да се приеме, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, доколкото до нейното подаване на 27.01.2015 г. Н. Х. не е бил получил съобщение за определението на Пловдивския апелативен съд от 17.12.2014 г. /предвид неправилно приетото от този съд, че определението не подлежи на обжалване пред ВКС, въпреки че се касае за определение по чл.274, ал.3 ГПК- въззивно определение за разноски по прекратено дело, решението по което би подлежало на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 /предишна чл.280, ал.2, т.1/ ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение