Определение № 163 от 04.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3800/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. М. С. от [населено място], [община], подадена чрез АД ”Ф., Р. и партньори”, [населено място], против въззивно определение на Добричкия окръжен съд № 523 от 19.07.2013 год., по ч.гр.д.№ 554/2013 год., с което е оставена без уважение частната и жалба с вх.№ 12231 / 29.05.2013 год. срещу обективирано в Заповед № 460 от 14.12.12 год. за изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение, по ч. гр. д.№ 4387/2012 год. на Добричкия районен съд. С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Основният довод на частния жалбоподател се свежда до нищожност на уговорената с процесния договор за кредит договорна клауза за мораторна неустойка, обоснован с обективно съществуващо неравноправие, изключващо наличието на реална възможност кредитополучателят да влияе върху същата при сключване на сделката. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира: Въпросът за допустимостта на касационното обжалване на постановено по реда на чл.419 ГПК въззивно определение е поставен за разглеждане пред ОСГТК на ВКС, като включен в предмета на т.8 от разпореждане на Председателя на ВКС за образуване на т.д.№ 4/2013 год. относно актовете на въззивните съдилища, които постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. Следователно, на осн. чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до окончателното произнасяне на ОСГТК на ВКС. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС