Определение № 2830 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6759/2025 г.

Производството е образувано по жалба, именувана „касационна“, вх. № 8487/07.04.2025 г. по описа на Административния съд – София-град, подадена от Областния управител на Областна администрация – София, с адрес в София, [улица], срещу Решение № 10535 от 26.03.2025 г., постановено по адм. д. № 8050 по описа на Административния съд – София-град за 2024 г. в частта за разноските. С първоинстанционния съдебен акт, Областният управител на Областна администрация – София е задължен да спре извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаплащане на дължими изискуеми суми в полза на К. А. Д., както следва - 1 241, 69 лв. обезщетение за имуществени вреди по издаден Изпълнителен лист от 24.08.2022 г., предявен за плащане на 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 14.09.2020 г. до окончателното му плащане, която законна лихва за периода от 14.09.2020 г. до 13.08.2024 г. е 713, 67 лв.; да предприеме необходимите действия за изплащане на посочените суми. Наред с това Областна администрация – София е осъдена да заплати на Д. 10, 00 лв. държавна такса за първоинстанционното производство, а на представляващия Д. адвокат – В. В. Тодоров 1 000, 00 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ. Областният управител на Областна администрация – София поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част. Ответникът – К. А. Д. с [ЕГН] и с адрес в София, [улица], [адрес], не изразява становище по жалбата в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва основателността на касационната жалба, иска отхвърлянето й, както и потвърждаването на решението в обжалваната част. Претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), във вр. с ал. 1, т. 2 от с.р. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и договор за правна защита и съдействие от 01.07.2025 година. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема следното: По своята същност подадената от Областния управител на Областна администрация – София „касационна жалба“, вх. № 8487/07.04.2025 г. по описа на Административния съд – София-град, представлява молба за изменение на Решение № 10535/26.03.2025 г., постановено по адм. д. № 8050/2024 г. по описа на Административния съд – София-град в частта за разноските, поради което намира правно основание в чл. 248 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Съгласно посочената разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по молбата за изменение или допълване на решението в частта за разноските е съда, който е постановил акта, чието допълване или изменение се иска. Видно от данните по делото е, че Областният управител на Областна администрация – София не е подал касационна жалба против Решение № 10535/26.03.2025 г. по адм. д. № 8050/2024 г. на Административния съд – София-град в частта му, в която първоинстанционният съд го е задължил да спре извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаплащане на дължими изискуеми суми в полза на К. А. Д. и го е задължил да предприеме необходимите действия за изплащане на Д. на сумата от 1 241, 69 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по издаден Изпълнителен лист от 24.08.2022 г., предявен за плащане на 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 14.09.2020 г. до окончателното му плащане, която законна лихва за периода от 14.09.2020 г. до 13.08.2024 г. е 713, 67 лева. Подадена е процесната жалба, която е срещу решението на първоинстанционния съд, но единствено и само в частта му относно присъдените разноски. Подадената жалба е разгледана от първоинстанционния съд като молба за изменение на Решение № 10535 от 26.03.2025 г. в частта му за разноските и по нея е постановено Определение № 19175/04.06.2025 г. по адм. д. № 8050/2024 г. на Административния съд – София-град (л. 45-46 от първоинстанционното дело), с което искането за изменение на Решение № 10535 от 26.03.2025 г. по същото дело е оставено без уважение. Посоченото определение подлежи на самостоятелно обжалване, но липсват данни по делото да е обжалвано от страна на Областния управител на Областна администрация – София. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че по жалбата на областния управител, която е с характер на молба по чл.248 ГПК е постановен съдебен акт, поради което и по аналогията на чл. 159, ал. 1, т. 6 вр. с чл.236 вр. с чл. 228 АПК, протоколното определение, с което е даден ход по съществото на спора следва да бъде отменено, а жалбата на Областния управител на Областна администрация – София да бъде оставена без разглеждане, а производството пред настоящия съд – прекратено като недопустимо. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия