Определение № 5049 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4143/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Е. П.-К. срещу определение № 13800 от 26.06.2026 г. по в. ч. гр. д. № 3600/2026 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 9005 от 05.03.2026 г. по гр. д. № 70333/2024 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване на срока за обжалване на решение от 15.12.2025 г. по гр. д. № 70333/2024 г. на Софийския районен съд в частта му, имаща характер на определение, с която съдът се е произнесъл по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за привременни мерки в делбата. Жалбоподателката счита определението за неправилно, поради което иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата В. Л. С. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата се цели да се ограничи касационният контрол на въззивните определения, ако по отношение на крайния акт, с който се дава разрешение на искането, предмет на производството, касационният контрол не може да бъде осъществен, независимо от основанието за това. В случая определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, постановено от районен съд, подлежи на двуинстанционно обжалване. Тези определения се отнасят до т. нар. привременни мерки в делбата, могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд и са с временен характер, тъй като имат действие само и доколкото е налице съсобственост между страните и в рамките на делбения процес. ВКС се произнася по частни жалби срещу тях само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд /т. 6 от ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС/. С произнасянето по пътя на обжалването от втората инстанция, предвиденият в закона път на защита е изчерпан. Следователно, след като в случая крайният акт на производството по чл. 344, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК касационният контрол е недопустим и спрямо съдебните актове, с които се отказва възстановяване на срок за тяхното обжалване. С оглед на гореизложеното подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,