Решение № 14863 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2016 г.

Решение № 14863 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) гр. П., при ЦУ на НАП, срещу решение № 1664 от 09.09.2016 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 2660/2015 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001614003363-091-001/08.07.2015 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. П., потвърден с Решение № 754/25.09.2015 г., на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П., при ЦУ на НАП. Касаторът претендира отмяна на съдебното решение, като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че са събрани достатъчно доказателства, че счетоводната отчетност на едноличния търговец не отразява достоверно стопанските операции по закупуване на стоките и последващото им отчуждаване. Счита, че в хипотезата на ревизия по аналог при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е достатъчно да са налице данни за укрити доходи, без необходимост да се събират преки доказателства за получени доставки на стоки, доколкото ревизираните субекти нямат интерес от представянето им и съзнателно ги укривали. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отхвърли жалбата срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Камелия - 2007" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Х., оспорва жалбата в писмена защита и в съдебно заседание. Претендира за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски по представен списък. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р-16001614003363-091-001/08.07.2015 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. П., потвърден с Решение № 754/25.09.2015 г., на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П., при ЦУ на НАП, с който на "Камелия - 2007" ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 11497,49 лв., ведно със законните лихви в размер на 5980,44 лв. и допълнително установено задължение за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в размер съответно на 839,03 лв. и 417,43 лв., ведно със законните лихви в размер на 550,50 лв. и 225,52 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. По същество на спора съдът е приел, че в хода на ревизията е прието, че в счетоводството на жалбоподателя за данъчните периоди 2008 г. и 2009 г. не са отразени фактури, издадени от доставчиците: "Б. А. табако България" ЕООД, "Стандарт 17А " ООД,, "Аванти " ООД, "Кавен орбико " ООД, "Д. П."АД, "Н. А. К. България" АД, "Венеда" ООД, " Спийдстар" ЕООД, подробно описани в РД. Предметът на доставките са цигари, хранителни стоки, захарни изделия и други. При извършена насрещна проверка на доставчиците са представени копия на фактури, счетоводни регистри, отчитащи реализацията на стоките и обяснения за начина на транспортиране на стоките, а именно с техен транспорт до обекта на клиента или са предадени на клиента в техния склад. Разплащанията са извършени в брой, а стоките са получени от ревизираното дружество . След като е било прието, че жалбоподателят реално е получил стоките по издадените фактури, не е ги е отразил в счетоводството си, не са отчетени приходи от продажбите и не е начислен корпоративен данък за тяхната реализация. Във връзка с оспорване автентичността на фактурите както подписани, така и неподписани, с твърдение, че не обективират реално извършени доставки на стоки, съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-графологическа експертиза /СГЕ/, съгласно която вещото лице, след изследване на всички процесни фактури, в т. ч. и експедиционни бележки, издадени от "Аванти" ООД, е дало заключение по отношение на всеки от доставчиците. За част от доставчиците не са представени някои от процесните фактури, за друга част от фактурите, подробно описани в заключението, поради лошото качество на изображенията, вещото лице е посочило в заключенито си, че не е в състояние да проведе сравнително изследване . Подписите на "получател" на фактурите подробно описани в заключението, от името на дружеството не са положени от неговите служители. От разпитаните като свидетели: К. М. - работил в "Спийдстар" ЕООД като дистрибутор и С. Я. - работил в "Д. П."АД като търговски представител, съдът е приел за установено, че са доставяни стоки в обекта на жалбоподателя, но обстоятелството, че процесните търговци по принцип са доставчици на жалбоподателя, не е спорно между страните, като показанията са свързани с изясняване механизма на извършване на разносната търговия от съответния търговец и начина, по който са оформяни документите в тази връзка. За да отмени РА административният съд е приел за недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК по отношение укрити приходи от продажба на стоки по процесните фактури, които не са отразени счетоводно при РЛ. По аргумент от разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, ал. 2 ЗЗД е изложил аргументи за неустановеност на предаването на стоките от доставчиците, поради липса на ППП, липса на първични счетоводни документи за предаване, на данни за изписване от склад, транспортиране, складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. под. Съобразил е приетото заключение ан СГЕ във връзка с оспорване автентичността на фактурите и липсата на ангажирани от противната страна доказателства по повод на оспорването. Изложил е допълнителни мотиви, че плащането на уговорената парична престация и осъществяването на съответните счетоводни записвания при доставчиците не са достатъчни да санират липсата на доставка, след като не е установено предаването на стоките. Формиран е краен извод, че липсата на осчетоводяване на фактури, които са издадени без основание, не прави воденото счетоводство нередовно, и изключва последващото получаване на приходи от отчуждаването им, респ. задължението за начисляване на ДДС по продажбите. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е при наличие на писмени обяснения от доставчиците относно механизма на извършване на доставките и частично представени експедиционни бележки, които не съдържат подписи, може ли да се приеме, реално получаване на стоките, неосчетоводяването на фактурите, респективно неначисляване на ДДС и тяхната последваща реализация и реализиран приход от това, респективно неначислен корпоративен данък. Настоящият състав споделя извода на съда за липса на достатъчно и убедителни доказателства за наличие на реално предаване и получаване на процесните стоки. Не може да бъде споделен довода на касатора, за доказаност на доставката, въпреки, че една част от фактурите са подписани от неизвестни по преписката лица, а друга част не съдържат подписи на получателя. Този довод би бил основателен при наличе на други доказателства за приемо-предаване на стоките, както и за тяхното транспортиране, като част от процесните фактури не са представени по делото, въпреки указанията на съда за доказателствена тежест на касатора. Процесните фактури, са оспорени от дружеството досежно истинността им и оспорването е успешно проведено предвид заключението на СГЕ, което ведно с липсата на приемо- предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на други първични счетоводни документи за изписване на стоките от склад или транспортирането им, правилно е прието от съда, че налагат на извода за липса на реално извършени доставки. Доколкото продажбата е на родово определени вещи органите по приходите е следвало да обосноват констатациите си с доказателства за транспортиране и предаване на стоката. Евентуалните последващи продажби на същата, в резултат на които са били укрити приходи, също са подлежали на доказване. Когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, следва да прилага същия доказателствен стандарт, който изисква от самите ревизирани лица, във връзка с доставки, по които те претендират право на данъчен кредит /в този смисъл са решение 13619/13.12.2016 г. по адм. дело 9477/2015 г., решение 6938/09.06.2016 г. по адм. дело 2511/2015 г., решение 1500/11.02.2016 г. по адм. дело 15404/2014 г./. ВАС многократно е приемал, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Основани на предположения са констатациите на органа по приходите относно реалното доставяне на стоки само защото са от кръга на обичайно доставяните на ревизирания търговец. В случая липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване, а фактът, че доставчиците разполагат със собствен транспорт, с който осъществяват доставки, не е достатъчен, за да обоснове извършването на конкретните доставки. Същевременно, липсата на доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези стоки, вкл. евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи доставки. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски по представен списък в размер на 1200 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение