Решение № 9125 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 89/2011 г.

Решение № 9125 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 89/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Галинка Алексиева, действала като Ет "галекса-Галина Георгиева" с правоприемник Ет "галекса-Виктория Кръстева" моли да бъде отменено решение № 1208/17.08.2010 г. по адм. д. № 1919/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 160800663/03.07.2008 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Галинка Алексиева, действала като ЕТ "Галекса-Галина Георгиева", с правоприемник ЕТ "Галекса-Виктория Кръстева" против РА № 160800663/03.07.2008 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2002 г. - 2004 г., след потвърждение на РА при обжалването по административен ред и частичното му изменение с решение № 657/02.09.2008 г. на директора на ДОУИ-Пловдив. Обосновано и законосъобразно съдът е отхвърлил възражението в касационната жалба, че РА следвало да бъде съставен за дейността на едноличния търговец на правоприемника ЕТ "Галекса-Виктория Кръстева" като се е позовал на чл. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 10, т. 2 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 15 ТЗ, според които отговорността за данък върху доходите на физическите лица е лична, доходите от дейността на ЕТ подлежат на облагане с данък върху дохода, а кредиторите на прехвърленото предприятие могат да търсят задълженията му от отчуждителя. Ревизията е протекла по чл. 122 ДОПК. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. В РА е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 4 и 7 ДОПК, тъй като за 2003 г. не е подадена годишна данъчна декларация, не са представени счетоводните регистри на търговеца, установено е превишение на приходите над разходите за 2003 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, констатациите в РА и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., а за 2003 г. и 2004 г. за правилно определен размер на задълженията на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с решението на ДОУИ - Пловдив за изменение на РА в тази част. При определяне на облагаемата основа за всяка от годините са обсъдени относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, взети са данните от отчета за приходи и разходи на ЕТ, намалени са разходите по отчета с разходите по фактури на доставчици, които са декларирали, че не са издавали фактури на ЕТ, установени са оборотите по дневниците за покупки и продажби на ЕТ и данните от протоколите за разчитане отчетите на касовия апарат. Съдът обосновано е приел, че определената облагаема основа се доближава максимално до съответната за дейността на ЕТ предвид непредставянето на счетоводната документация за дейността на ЕТ на ревизията и вещото лице. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя и е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В касационната жалба се поддържат същите възражения, отговорите на които не следва да се повтарят. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като дължимото по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК възнаграждение на ответника е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,