Определение № 517 от 12.10.2011 г. на ВКС по д. № 532/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. М. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №557/11 г., с което е върната като просрочена касационната му жалба срещу въззивното решение по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. Въззивният съд е посочил в последното по делото заседание деня, в който ще обяви решението си – 15.07.11 г., от който ден тече срокът за обжалването му. Касационната жалба е подадена на 26.08.11 г., след изтичане на едномесечния срок, считано от този начален момент, посочен в закона и в указанието на въззивния съд, повторено и в решението по делото. Затова законосъобразно е върната като недопустима. Позоваването на касатора на теория и практика по чл.62, ал.3 от ГПК е неотносимо за случая – връчването на въззивното решение е в изпълнение на задължението на съда по чл.7, ал.2 от ГПК, а начален момент на срока за обжалване е посоченият в разпоредбата на чл.315, ал.2 от ГПК. Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.