Решение № 5500 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 33/2026 г.

Производството е по чл.208 от АПК във връзка с чл.119 от КСО. Образувано е по касационна жалба подадена от Г. П. Т. чрез адв. Й. Панов от ВТАК против решение № 1328 от 10.10.2025 год. постановено по адм. дело № 140/2025 год. по описа на Административен съд Габрово. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Плевен в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: С процесното решение Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата на Г. П. Т. против Решение № 1040-14-20 от 17.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Т. срещу Разпореждане № РВ-3-14-01773894 от 19.12.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен, с което е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 09.03.2015 год. до 12.01.2019 год. в размер на 9 924, 99 лева, от които главница 4 996, 90 лева и лихва 4 928, 09 лева. Разпореждането е издадено на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Плевен, който с Решение № 1040-14-20 от 17.03.2025 год. е оставил жалбата без уважение. При извършената проверка пенсионният орган е установил, че лицето е имало сключен трудов договор със „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД за периода 28.02.2015 год. до 01.02.2019 год. През този период е бил във временна неработоспособност по представени четири болнични листи, за което му е изплатено обезщетение за временна неработоспособност общо 4 996, 90 лева. При извършена проверка на осигурителя е установено, че лицето не е полагало реално трудова дейност в дружеството, която да е основание за осигуряване и не е „осигурено лице“. Дружеството работодател не е внасяло осигурителни вноски за целия период от 09.03.2015 год. до 12.01.2019 год., не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, годишни счетоводни отчети, ОПР, баланс и др., няма регистрирани фискални устройства, не притежава недвижими имоти, нито има наети такива, няма регистрирани МПС, има регистрирана банкова сметка в „Юробанк България“ АД открита на 20.10.2014 год. и закрита на 30.07.2018 год. без движение по нея. Дружеството е представило фактури за извършвана дейност, които при съпоставка с установеното при предходно ревизионно производство е видно, че фактури с един номер са представени с други дати, друг получател и предмет на сделката. Фактурите не са включени в дневниците за продажби на съответните контрагенти. До Г. П. Т. са изпратени задължителни предписания да се яви в НОИ и да представи трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както други документи свързани с работата му в „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД. В хода на проверката Г. П. Т. е представил копие от трудов договор и заверени копия от фишове за работни заплати общо 16 листа. При предходно ревизионно производство тези фишове не са били представени на проверяващите. Обясненията, които дава лицето за извършваната работа са общи, като не се посочва никаква конкретика относно клиенти, естество на работа, проекти. Изводът, който е направил директорът на ТП на НОИ Плевен, че сключеният трудов договор между Г. П. Т. и „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД е фиктивен, лицето реално не е полагало трудова дейност в дружеството, която да е основание за осигуряване и същото няма качеството на „осигурено лице“. След като Т. не е „осигурено лице“ за общо заболяване и майчинство, то недобросъвестно е получил обезщетение на временна неработоспособност. На основание чл.114, ал.1 от КСО лицата дължат възстановяване на тези суми с лихвата. Решението на директора на ТП на НОИ Плевен е обжалвано пред Административен съд Габрово, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Т.. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед събраните доказателства обжалваните административни актове са правилни. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Фактическите и правни основания послужили за издаването на акта се подкрепят и съответстват на административната преписка, както и на кореспонденцията между контролните органи, които документи представляват официални удостоверителни такива, които не са оспорени по предвидения в закона ред. Съдът е извършил анализ на приложимите материалноправни норми и е приел, че Г. П. Т. няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като както в административното производство, така и в съдебното не се установи лицето реално да е осъществявало трудова дейност при осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД. Наличието на сключен трудов договор по трудово правоотношение не е достатъчно основание за възникване на осигурително правоотношение. Необходимо е лицето реално да осъществява трудова дейност в дружеството, за която следва да се внесени или дължими осигурително вноски. Приетите по делото доказателства сочат на липса на данни лицето реално да е осъществявало трудова дейност. От същите не се установява кореспонденция с контрахенти, ползвани офиси и помещения, автомобили, техника или сервизни услуги. Липсват данни за конкретно извършени сделки от страна на Т.. Представените доказателства не установяват приходи от дейността или разходи свързани със същата. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства във връзка с твърденията в жалбата. Въпреки уваженото от съда искане за допускане на свидетели такива не са водени. Съдът е направил извод, че правилно директорът на ТП на НОИ Плевен е приел, че лицето няма качеството на „осигурено лице“ и следователно е нямало право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност. На основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице недобросъвестност при получаване на осигурителното плащане, тъй като Т. въпреки, че е знаел, че реално не полага труд при осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД е представил четири броя болнични листи, в резултат, на което е получил парични обезщетения от фондовете на ДОО. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените парични обезщетения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционният съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на релевираните от касатора възражения като обосновано са приети за недоказани твърденията му, че е полагал трудова дейност на длъжност „мениджър проучване на пазари“. За спорния период от дружеството – работодател „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, както и от страна на касатора няма представени документи касаещ реално извършвана от касатора трудова дейност и не са налице доказателства за декларирани приходи или разходи от осъществявана от дружеството дейност. Касаторът не е представил на съда каквото и да е писмено доказателство свързано с твърденията му за реално осъществявана трудова дейност, въпреки дадената от съда възможност. Не са разпитани и допуснатите по искане на касатора свидетели. С §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „Осигурено лице”, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за „осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно касатора водят до извод за некоректност на данните във връзка с неговия осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че недължимо подадените от осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД за Г. П. Т. данни са служебно заличени, то същият се явява неосигурено лице за социалния риск „общо заболяване и майчинство“ и не изпълнява изискването на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО. В контекста на изложените съображения, касационната инстанция намира, че по отношение на Г. П. Т. са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки съдържащи се в хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 1 от КСО. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, от органа е формиран обоснован извод относно недобросъвестност на Г. П. Т. и съответно наличие на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Посочено е, че въпреки знанието на лицето, че не полага трудова дейност в „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, същият е представил документи при този осигурител, в резултат на което неправомерно е получавал парични обезщетения от фондовете на ДОО, поради което същите следва да бъдат възстановени. Правилно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на чл. 114, ал.1 и ал. 3 от КСО са доказани. Съобразно наличните данни, административният акт (на цитираното в него фактическо и правно основание) правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид горното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,