Определение № 4128 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по молба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, подадена чрез юриск. Станчева за допълване на Определение №2642/14.03.2025г., постановено по адм.д. №880/2025г. по описа на Върховния административен съд в частта относно разноските, като се претендира присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът – „ЕУРО ДОРС“ ЕООД – гр. София чрез адв. Кечев изразява становище за неоснователност на молбата, като мотивира приложение на нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Върховният административен съд, осмо отделение, намира молбата за допустима - постъпила е в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е основателна, но не в претендирания размер. С Определение №2642/14.03.2025г., постановено по адм.д.№880/2025г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Определение №1466/14.01.2025г. постановено по адм. д. №352/2025г. по описа Административен съд – София-град. С последното административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „ЕУРО ДОРС“ ЕООД, срещу Ревизионен акт № Р-22221024000104-091-001/26.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и е прекратил производството по делото С подадения от молителя отговор на частната жалба, от страна на юриск. Станчева е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1, изр.3 ДОПК вр. чл. 11 от Наредба №1/09.07.200г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Цитираната норма се отнася за случаите, когато съдът с решение се произнася по съществото на спора като уважава или отхвърля жалбата. В ДОПК не се съдържа уредба на разноските при прекратяване на делото. Поради това и на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно приложение намират чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 4 ГПК и по силата на чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК възниква правото за възмездяване за разноски на ответника в случаите на прекратяване на производството по заведеното срещу него дело. В случая, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и на извършените процесуални действия, съдът намира искането за разноски за основателно до минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение