Определение № 1415 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1032/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на А. Е. С., действащ чрез законния си представител Н. А. А. - адв. П. К., против определение № 3241/09.12.2021г. по гр.д.№ 4159/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същата, по реда на чл. 248 ГПК, молба за изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение, за присъждане в полза на процесуалния представител на ищците, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на адвокатско възнаграждение,с оглед изхода на спора във въззивна инстанция. С оглед мотивите на отказа на въззивния съд, процесуалният представител на страната се позовава на частично благоприятен за същата изход на спора във въззивна инстанция, доколкото е уважено искането за заплащане на законна лихва върху присъдените застрахователни обезщетения и за периода 20.04.2018 г. - 02.08.2018 г.. Ответната страна – ЗАД „ Армеец“ – не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е подадена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, въззивният съд се е обосновал с това, че въззивната жалба на ищеца – за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване предявената от него претенция за обезщетение, за разликата между присъдените 25 000 лева и до претендираните 60 000 лева – е оставена без уважение. С първоинстанционното решение искът, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, е уважен до размера на сумата от 25 000 лева и отхвърлен за разликата до претендираните 60 000 лева. Изложени са съображения и за неоснователност на претендираната законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, за период преди 02.08.2018 г. / датата на подаване на исковата молба /, с кореспондиращ диспозитив – отхвърляне иска за законна лихва върху присъденото обезщетение, за периода 14.03.2018 г. – 02.08.2018г.. С въззивната жалба на ищеца първоинстанционното решение е атакувано и в отхвърлителната част на акцесорния иск, като са изложени обстойни съображения за неправилност на изводите на съда. Адв. П. К. не е представлявала страната в проведеното открито съдебно заседание, т.е. представителството й се ограничава до подаването на въззивната жалба. С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното в тази му част, е присъдена законна лихва върху застрахователното обезщетение, за периода 20.04.2018 г. – 02.08.2018 г. Следователно, подадената от ищеца А. С. въззивна жалба се явява частично уважена, досежно предявения в обективно кумулативно съединение акцесорен иск за присъждане на законна лихва, за период от близо три и половина месеца. Стойностният еквивалент на уважената част от иска възлиза на 729, 17 лева. В полза на процесуалния представител на страната, представлявана по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв., се дължи възнаграждение, което настоящият състав / необвързан с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно приетото в решение на СЕС - С–438/2022 /, изхождайки от съдържанието на осъществената защита и на постигнатия в полза на страната благоприятен резултат, определя в размер на 100 лева, като справедлив и адекватен на положените от пълномощника усилия, респ.120 лева с ДДС, предвид регистрацията на пълномощника по ЗДДС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение