Определение № 111 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2010 г.

Производството е по обжалване на определение №406/01.12.2014 г. по гр.д.№1773/2010 г., с което на [фирма] –, е отказано връщане на сумата 1570 лева, внесена като обезпечение по чл.282 ГПК, и въз основа на което е спряно въззивно решение №635/07.7.2010 г. по гр.д.№193/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ІV състав. След постановяване на горепосоченото определение от ВКС, ІV г.о., [фирма] –, е депозирала частна жалба, вх.№2296/24.02.2015 г., срещу него. Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., констатира, че е образувано тълк.д.№6/2014 г. по описа на ВКС ОСГТК, по което е поставен въпрос/трети/, а именно “Подлежи ли на обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми и от кой момент настъпва изискуемостта на вземането за тяхното връщане ?” Към настоящия момент не е постановено решение по посоченото тълкувателно решение Предвид на изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.