Решение № 4663 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2019 г.

Решение № 4663 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община А., подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. М., против Решение № 107 от 17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 20/2019 г. по описа на Административен съд – Т., в частта му с която е отменен по жалба на ЕТ"М 3113 – П. Средкова" Акт за установяване на задължение по декларация № 2224-1 от 10.09.2018 г. на орган по приходите в Община А., потвърден в хода на административното му обжалване с Решение от 01.11.2018 г. на Кмета на Община А., в частта му относно установените задължения за такса за битови отпадъци /ТБ0 за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. От изложените в касационната жалба съображения се извежда, че се поддържа неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Настоява се за отмяна на съдебния акт и постановяване друг такъв по съществото на спора, с отхвърляне на жалбата и в тази й част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – П. Средкова, в качеството й на ЕТ "М 3113 – П. Средкова", чрез процесуалния си представител адв. Николова, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт, въз основа на които настоява за оставянето му в сила и присъждане на разноски в размер на 660 лева, заплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба на Кмета на Община А., е подадена от надлежна страна /чл. 210, ал. 1 от АПК/, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, и служебно осъществи проверка относно допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд - Т. е образувано по жалба на П. Средкова, в качеството й на ЕТ"М 3113 – П. Средкова" срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2224-1 от 10.09.2018 г. на орган по приходите в Община А., възприет като потвърден в хода на административното му обжалване с Решение от 01.11.2018 г. на Кмета на Община А., относно установените на едноличния търговец задължения за данък недвижими имоти и ТБО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. С Определение на съдията – докладчик № 61 от 18.02.2019 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание, конституирани са страните – жалбоподател - ЕТ "М 3113 П. Средкова" и ответник – Кмет на Община А., допуснати са и доказателства. В проведените по делото открити съдебни заседания като ответник е участвал именно Кметът на Община А., представляван от упълномощен от него процесуален представител – адв. Моллов. Кмета на Община А. е посочен като ответник и в постановеното от Административен съд – Т. Решение № 107 от 17.07.2019 г., предмет на настоящата касационна проверка в оспорената му част. Съдът е приел, че жалбата с която е сезиран е процесуално допустима като подадена в срок и при наличието на правен интерес, вкл. и след изчерпан ред за оспорването му пред горестоящия в йерархията на общинската администрация орган, който с решението си /Решение № (без номер) от 01.11.2018 г. на Кмета на Община А./ го е потвърдил изцяло и в частта за ТБО. С оглед така установените факти настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното съдебно решение в оспорената му част като недопустимо, като постановено по недопустима жалба, а отделно от това и против ненадлежен ответник по делото, поради следните съображения: Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на ДОПК. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в ревизионните производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 9 б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с Акт за установяване за задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите относно оспорването на тази категория актове, при съобразяване и новелата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съобразно която реда за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. На първа място чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144 от ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са жалбоподателят и решаващият орган. В случая съобразно правилото на чл. 107, ал. 4 от ДОПК решаващ орган е Директорът на Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община А., а не Кметът на същата Община. С оглед изложеното съставът на Административен съд - Т. е провел съдебното производство с участието на ненадлежен ответник и е постановил своя съдебен акт против ненадлежна страна. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в производството в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Отделно от това следва да се посочи и че нормата на чл. 156, ал. 1 във вр. чл. 144 от ДОПК е категорична, в смисъл, че АУЗД може да бъде обжалван пред съд единствено в частта, в която не е отменен в хода на административното му обжалване, а разпоредбата на чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 144 от ДОПК – че АУЗД не може да се обжалва по съдебен ред, в частта в която не е обжалван по административен ред. Или в обобщение изчерпване на административния ред за оспорване на тази категория актове е обсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния контрол, за която съдът следи служебно и липсата на която прави оспорването недопустимо. В случая въпреки че такава проверка е осъществена, неправилен по същество е стореният от съда извод. От наличните по делото доказателства следва изводът, че адресатът на акта е подал жалба против съставения му АУЗД по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК до комтепентния за това орган, но липсва изрично произнасяне на същия с акт по чл. 155 във вр. с чл. 144 от ДОПК. До извод за обратното не води наличието на произнасяне от страна на Кмета на Община Антово с Решение без номер от дата 01.11.2018 г., доколкото не това е компетентният да се произнесе по жалбата административен орган – чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 предл. последно във вр. с чл. 9 б от ЗМДТ. Т. е. достига се до извода, че в конкретния случая не е налице нито изрично потвърждаване на акта от надлежния горестоящ административен орган, нито сме изправени пред фигурата на мълчаливото потвърждаване по чл. 156, ал. 4 във вр. с чл. 144 от ДОПК доколкото същата тази жалба е изпратена за произнасяне на Кмета на Община А., който каза се не е компетентният решаващ орган, т. е. не може да се приеме че срокът за произнасяне на горестоящия административен орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК /60-дневен считано от изтичане на срока по чл. 146 от ДОПК/ е започнал да тече, респ. е и изтекъл към датата на подаване на жалба до съда. При така установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че жалбата до административния съд е била процесуално недопустима / законът не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това/ и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В този смисъл и като е разгледал делото с участието на ненадлежен ответник и се е произнесъл отделно от това по недопустима жалба съдът е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено в частта му, предмет на касационен контрол /в останалата му част съдебният акт е влязъл в сила/, съответно – производството по делото прекратено, с изпращане на подадената по административен ред жалба за произнасяне на компетентния за това горестоящ административен орган. При този изход на спора разноските не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИОБЕЗСИЛВА Решение № 107 от 17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 20/2019 г. по описа на Административен съд – Т. в ЧАСТТА му с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 2224-1 от 10.09.2018 г. на орган по приходите в Община А., потвърден и в тази му част с Решение без номер от 01.11.2018 г. на Кмета на Община А., в ЧАСТТА му с която на ЕТ"М 3113 – П. Средкова", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. М. Ч., общ. А., обл. Т., ул. "М. Ч.".№..., са установени задължения за такса битови отпадъци за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и е осъдена Община А. да заплати на ЕТ"М 3113 - П. Средкова", със седалище и адрес на управление с. М. Ч., общ. А., обл. Т., ул. "М. Ч.".№..., направените по делото разноски в размер на 1 492, 50 лева. ПРЕКРАТЯВА производство по адм. дело № 12209/2019 г. по описа на Върховния административен съд. ИЗПРАЩА по компетентност на Директор на Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм и транспорт" при Община А. за произнасяне жалба вх. № 9500-3596 от 19.10.2018 г. на ЕТ"М 3113 – П. Средкова", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. М. Ч., общ. А., обл. Т., ул. "М. Ч.".№..., против Акт за установяване на задължение по декларация № 2224-1 от 10.09.2018 г. на орган по приходите в Община А., в ЧАСТТА му с която на ЕТ"М 3113 – П. Средкова", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. М. Ч., общ. А., обл. Т., ул. "М. Ч.".№..., са установени задължения за такса битови отпадъци за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Решението е окончателно.