Определение № 14 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2020 г.

Образувано е по частна жалба на П. В. В. срещу определение № 2246 /03.08.2020 г. по гр.д. № 1600 /2020 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 3031 /22.02.2020 г. по гр.д. № 8692 /2017 г. в частта, с която с него е оставено без уважение искането на П. В. В. за изменение на решение № 205 /14.01.2020 г. по делото в частта за разноските, като и бъдат присъдени разноски по претенциите по сметки за адвокатско възнаграждение и за депозити за изготвените по делото експертизи. Частната жалбоподателка П. В. претендира сумите като разходи, направени за защита срещу претенциите по сметки на Р. В. П. срещу нея, като твърди, че по отношение на тях се прилага правилото на чл.78 ГПК. Определила е сумата 34.64 лева като част от хонорара 800 лева, заплатен във фазата по извършване на делбата, съответна на размера на претенциите по сметки, които са за 10 925 лева. Определила е сумата 1 178.33 лева като 1 /3 от заплатените хонорари за вещи лица, като твърди, че тази част е употребена за защитаване срещу претенциите по сметки. Насрещната страна Р. В. П. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба. Частната жалба е допустима, нейното допускане до касационно обжалване е обусловено от наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че съобразно предмета на делото (делба във фазата по извършването) разноски се присъждат по правилата на чл.355 ГПК. Когато в делбеното производство са разгледани присъединени искове, за тях се прилагат правилата на чл.78 ГПК. П. В. В. има право на разноски, съответни на отхвърлените срещу нея претенции по сметки на Р. В. П., които са в размер на 10 925 лева. От представения от П. В. списък за разноски в общ размер 2 840 лева се установява, че по-голямата част от разноските са извършени за допускане на делбата. От този списък не се установява какъв разход е направила П. В., за да се брани срещу осъдителните претенции по чл.30,ал.3 ЗС и чл.61,ал.1 ЗЗД. Произнасянето по разноските, свързани с тези искове е на основание чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК, чиято съразмерност се преценява спрямо уважената и отхвърлената част на иска. Съдът няма задължение да преценява съразмерност на разходите за защита, ако защитата включва процесуални действия срещу няколко иска всеки от които е бил предмет на делото, но адвокатското възнаграждение е било общо определено в договор за правна помощ или в документа за извършено плащане. Страната следва да сезира съда с ясни параметри на претенцията си за присъждане на разноски по исковете за допускане на делба и по осъдителните искове с правно основание чл.30,ал.3 ЗС и чл.61,ал.1 ЗЗД. С решението си в частта за разноските съдът не може да предполага или да формира волята на страната при договаряне на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете, ако то е определено като цяло като договаряне и плащане на една сума. От списъка за разноски не се установява какъв разход е направила П. В. за всеки от осъдителните искове, предявени срещу нея от Р. П.. Приложимостта на разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК е безспорна по исковете с правно основание чл.30,ал.3 ЗС и чл.61,ал.1 ЗЗД, но липсват доказателства и от списък за разноски не се установява каква част от общия размер 2 840 лева представлява разход за защита по осъдителните искове нито заедно, нито поотделно. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по изведения от частната жалбоподателка и уточнен от съда процесуалноправен въпрос: Дали съдът в производството по извършване на съдебна делба следва да уважи искане за присъждане на разноски за защита срещу неоснователни претенции по сметки, когато е приел, че на основание чл.78 ГПК страната, поискала разноски, има право на разноски, съответни на отхвърлените срещу нея претенции по сметки и е представила доказателства, че е направила разноски, но нито в списъка за разноски, нито в представените доказателства и в частност в договора за процесуално представителство, не е посочено каква част от извършените разноски се отнасят до защитата срещу претенциите по сметки? Този въпрос е част от по-общия процесуалноправен въпрос: дали съдът в исковото производство следва да уважи искане за присъждане на разноски за част от разгледаните в производството искове, когато е приел, че на основание чл.78 ГПК страната, поискала разноски, има право на разноски за отделни искове и е представила доказателства, че е направила разноски, но тези разноски се отнасят и до други искове и нито в списъка за разноски, нито в представените доказателства и в частност в договора за процесуално представителство, не е посочено каква част от извършените разноски се отнасят до защитата срещу отделните искове? Въпросът е обуславящ, тъй като, както беше изложено по-горе, въззивният съд е приел, че няма задължение да преценява каква част от извършените разходи, които са определени общо за защитата по делото, се отнасят до отделните искове. Настоящата инстанция приема, че въпросът е разрешен в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, че когато съдът намери искането на ответника за присъждане на разноски за част от разглежданото производство за основателно, но в представените списък и доказателства за разноски те са определени общо, съдът на основание чл.78,ал.1 или ал.3 ГПК следва да разграничи каква част от тези разноски се отнасят до основателното искане и да ги присъди. В този смисъл са определение № 505 от 18.10.2016 г. по ч.т.д. № 1799 /2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 276 от 02.07.2019 г. по гр.д. № 1598 /2018 г. на ВКС, определение № 352 от 24.10.2014 г. по ч. гр.д. № 4193 /2014 г. на ВКС, I г.о., постановени в производства по чл.248 ГПК. Според последното посочено определение на ВКС (по ч. гр.д. № 4193 /2014 г., I г.о.), доколкото не може да се разграничи каква част от разноските (адвокатско възнаграждение и разходи за експертизите) се отнасят за всеки от исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно за всеки иск. Според установената практика на ВКС употребеният в разпоредбите на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК термин „съразмерно“ се отнася до предмета на разглеждания спор: както в случаите, когато е уважена /отхвърлена част от един иск, така и в случаите, когато е уважен /отхвърлен един от няколко иска, или е уважена жалба в една част, или са уважени /отхвърлени жалби на насрещните страни изцяло или в отделни техни части. Настоящият съдебен състав споделя и следва установената практика по изложените съображения, основани на разпоредбата на чл.78 ГПК, че при извод за основателност на искане за разноски, съдът следва да определи и неговия размер, за да го уважи. По основателността на частната жалба: По отношение на искането за присъждане на адвокатски хонорар за претенциите по сметки: При извод, че съгласно чл.78 ГПК П. В. В. има право на разноски, съответни на отхвърлените срещу нея претенции на Р. В. П. по сметки, които са в размер на 10 925 лева и че от представения договор за процесуално представителство (т. II, л.722 по гр.д. 8962 /2017 г. на ВРС) се установява, че П. В. е заплатила 800 лева за процесуално представителство по делото за втора фаза по извършване на делбата, следва да се приеме, че това възнаграждения се отнася до цялата втора фаза на делбеното производство пред първата инстанция с всички негови последващи усложнения, включително предявените претенции по сметки. Доколкото не може да се разграничи каква част от адвокатското възнаграждение се отнася за всеки от исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно за всеки иск. Във всички случаи претендираният от П. В. общ размер 34.64 лева на възнаграждението за защита срещу претенциите по сметки (в молбата по чл.248 ГПК, т. II, на л. 782 от делото) е по-малък както от определения по този начин размер, така и от определения съгласно чл.7,ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, който при най-ниската цена на отделен иск с определен материален интерес (до 1 000 лева) е определен на 300 лева, поради което настоящата инстанция намира искането за основателно. По отношение на искането за присъждане на сумите, заплатени за възнаграждения на вещи лица, изготвили заключения, свързани с претенциите по сметки: Претенциите по сметки на Р. В. П. са приети в съдебно заседание на 28.11.2018 г. (т. I, л. 374 по гр.д. 8962 /2017 г. на ВРС). В това съдебно заседание във връзка с тези претенции е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза (л.380), но разноските са възложени на Р. П., а не на П. В.. По делото не са представени доказателства за платени от П. В. В. суми за депозити на вещо лице за изготвяне на СТЕ, свързани с претенциите по сметки. Заплатените от П. В. депозити са за първоначална, повторна и тричленна СТЕ със заключения за поделяемостта, проект за разделяне и действителната стойност на имотите, относими към извършване на делбата. Тези заключения не са свързани с претенциите по сметки, поради което искането за присъждане на заплатените за тях депозити като последица от отхвърлените претенции по сметки на основание чл.78,ал.3 ГПК, е неоснователно. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че частната жалба е основателна, че обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което молбата на П. В. В. следва да бъде уважена частично за сумата 34.64 лева за възнаграждение за процесуално представителство за защита срещу отхвърлените претенции по сметки на Р. В. П.. На основание чл.78,ал.1 ГПК на П. В. В. следва да се присъдят разноски за въззивно и касационно обжалване 15 лева. Воден от изложеното, съдът