Определение № 5842 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Р. Ж. от гр. Сливен, срещу Определение № 559 от 25.03.2026 г. по адм. дело № 83/2026 г. на Административен съд – Сливен, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Писмо № 122800-2927/28.01.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореното писмо няма характеристиките на индивидуален административен акт. Посочва още, че когато едно наказателно постановление (НП) след връчването му се обжалва пред съответния съд по местоизвършване на нарушението в автоматизираната информационна система (АИС) - АНД се отразява в колона „статус”, „обжалвано на първа инстанция”, за да се знае, че не е влязло в сила и за да не се отнемат контролни точки на водача. След такова отразяване всеки един водач при наличие и на 1 контролна точка може да възстанови до 1/3 контролни точки по реда на чл.158, ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), право, предоставено от закона. Когато не е обжалвано се отразява „влязъл в сила”. В конкретния случай, според частния жалбоподател, видно от представената Справка за нарушител/ водач per. №804000-9922/04.09.2025 г., издадена на Р. Р. Ж., в таблица „Наказателни постановления“ на ред 10 - НП №23-1228-006190/09.02.2024г, в колона „статус” е отразено „влязъл в сила”. Така въпреки, че това НП се обжалва и жалбата е приета за процесуално допустима, статусът в АИС АНД не е променен на „обжалвано на първа инстанция”. Ако бъде отразено обстоятелството, че процесното наказателно постановление не е влязло в сила, до влизане в сила на Решение №76/23.02.2026 г. по АНД №2237/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора, по жалба срещу НП №23-1228-006190/09.02.2024г. Р. Р. Ж. ще има възможност да възстанови контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Но това негово право е ограничено от отказа на началник сектор „ПП” Стара Загора да отрази, че НК се обжалва. С отказа за отразяване на обжалването Р. Ж. не може да възстанови контролни точки, тъй като в АИС АНД е отбелязано, че това НП №23- 1228-006190/09.02,2024 г. е влязло в сила и се отнемат тези 10 контролни точки. Ето защо според него оспореното писмо, притежава характеристиките на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото -върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Стара Загора, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд (ВАС), като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, за установено от фактическа страна следното: Наказателно постановление № 23-1228-006190/09.02.2024 г., издадено от началник група „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора е оспорено пред Районен съд – Стара Загора, в който съд по жалбата е образуваното АНД № 2237/2025 г. С Молба рег. № УРИ 1228-00-/575/15.01.2026 г. до началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора, Р. Р. Ж., чрез адв. Х. Христов, е поискал да се отрази в системата на АИС АНД на ОДМВР Стара Загора, че Наказателно постановление № 23-1228-006190/09.02.2024 г., издадено от началник група „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора, се обжалва пред Районен съд – Стара Загора и не е влязло в сила, за да е възможно до произнасянето на съда молителят да възстанови контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С Писмо № 122800-2927/28.01.2026 г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора, в отговор на подадената от Р. Ж. молба, е уведомил Ж., че сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора разполага с информация за образуваното АНД по подадената жалба срещу Наказателно постановление № 23-1228-006190/09.02.2024 г., издадено от началник група „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора, както и че в АИС АНД ще бъде отразено крайното решение, с което съдът ще се произнесе по жалбата. Недоволен от така получения отговор Р. Ж. е подал жалба срещу посоченото по-горе писмо в Административен съда Стара Загора. При така установените факти административният съд е приел, че оспореното писмо има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт. Определението е правилно. В съответствие с чл. 21, ал.1, 2, 3 и ал. 4 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него писмо не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същото има само уведомителен характер. С него не се засягат права и законни интереси на Ж., а единствено частният жалбоподател е уведомен, че ОДМВР Стара Загора разполага с информация за образуваното съдебно производство по обжалване на НП и че в автоматизираната система АИС – АНД ще бъде отразено крайното решение на съда. На следващо място правилно административният съд е приел, че отразяването в АИС АНД на ОДМВР Стара Загора, че НП е обжалвано, не води нито до отнемане, нито до възстановяване на контролни точки, нито пък дава възможност на жалбоподателя да се яви на изпит за възстановяването им. В този смисъл отразяването на НП в АИС АНД като обжалвано има единствено вътрешноведомствено значение във връзка с предприемане на действия по неговото изпълнение по аргумент от чл. 30, ал. 2 и 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. По изложените съображения правилен се явява изводът на съда за недопустимост на подадената пред него жалба. Ако на Ж. бъде отказано възстановяването на контролни точки на основание чл. 158, ал.1, т.1 ЗДвП (в каквато насока са преобладаващите доводи в частната жалба), то последният би могъл са оспори този отказ пред съда и именно в това производство ще се извърши проверка дали са били налице условията за възстановяване на отнети контролни точки или не. Предвид горното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение