Определение № 1370 от 28.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 429/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Петрол Холдинг“ АД /н./, чрез синдик В., срещу определение № 152/20.06.2023 г. по в.ч.т.д. № 116/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение на Окръжен съд Ловеч № 257/2022 г. по т. д. № 64/2022 г. за връщане на подадената от дружеството искова молба. Жалбоподателят прави оплакване за недопустимост, евентуално за неправилност на определението. Поддържа, че е изпълнил дадените от първоинстанционния съд указания и този съд не е констатирал повторна нередовност на исковата молба. За да потвърди определението му, въззивният съд се е позовал на нови мотиви, които нямат нищо общо с приетото от Окръжен съд Ловеч и противоречат на събраните по делото доказателства. Счита, че е следвало да бъдат дадени допълнителни указания за изправяне нередовността на исковата молба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател поставя въпроси и моли да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за отговор на въпросите: “Допустимо ли е въззивният съд да потвърди определение за прекратяване на делото, като изложи изцяло нови мотиви за това, напълно различни от тези на първата инстанция? Има ли право въззивният съд да прекрати производството, позовавайки се на неизпълнение на указания, дадени от първостепенния съд, които са били изпълнени от страната и първостепенният съд не е констатирал неизпълнение на същите? При наличие на нередовност на исковата молба указанията на съда трябва ли да са изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба, начина, по който тя може да бъде отстранена, и последиците от неотстраняването й?“ Сочи се противоречие с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 1011/12.03.2010 г. по гр. д. № 3409/2008 г. на I г.о. на ВКС. Формулирано е искане за осъществяване на касационен контрол, отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на въззивния съд. Ответникът по частната жалба „Петрол“ АД завява становище за липса на основания въззивното определение да бъде селектирано с цел осъществяване на касационен контрол. Оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено определението на Апелативен съд Велико Търново. М. С. споделя твърденията на жалбоподателя и счита, че постановеното от въззивния съд определение е незаконосъобразно в обжалваната от „Петрол Холдинг“ АД част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу акт, който подлежи на обжалване, и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционното производство е образувано след съединяване за съвместно разглеждане на искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявени от М. С. и „Петрол Холдинг“ АД /н./, за установяване нищожността, евентуално за отмяна поради незаконосъобразност на решения, взети от общо събрание на акционерите в „Петрол“ АД, проведено на 19.07.2022 г. Активната си процесуалноправна и материалноправна легитимация „Петрол Холдинг“ АД /н./ е обосновал с наличието на права върху пакет акции от капитала на ответното дружество „Петрол“ АД, за установяване на чието съществуване и защита е заведен преюдициален спор, предмет на дело № 327/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора. Първоинстанционният съд е обездвижил исковата молба с указания до ищеца да отстрани констатирано противоречие между обстоятелствена част и петитум и да представи доказателства за наличието на акционерни права. Като е преценил, че указанията му не са били изпълнени и не е било отстранено противоречието между обстоятелствена част и петитум, окръжният съд е приложил правилото на чл. 129, ал. 3 ГПК. По отношение на предявените в евентуалност искове по чл. 74 ТЗ съдът е приел, че същите са недопустими като подадени извън преклузивния срок. За да постанови атакуваното в настоящото производство определение, съставът на Апелативен съд Велико Търново е преценил, че дадените от окръжния съд указания за правилни, съответно „Петрол Холдинг“ АД /н./ не е отстранил нередовността на исковата си молба като не е представил доказателства, че е акционер в „Петрол“ АД. Достъп до касация не следва да бъде допуснат, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. И при извършена от настоящия съдебен състав проверка не се установява определението на Апелативен съд Велико Търново да е вероятно недопустимо. Същото е постановено при спазване на диспозитивното начало и по повод подадени допустими частни жалби, които са проявили своя деволутивен ефект. Отговор на първите два въпроса се съдържа в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на ОСГТК на ВКС. В мотивите на сочения тълкувателен акт е прието, че съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Третият въпрос също не може да обуслови достъп до касационен контрол, тъй като не кореспондира с оплакванията в частната жалба. Липсва твърдение, че указанията на първоинстанционния съд са неясни, непълни и изпълнението им представлява трудност за ищеца жалбоподател. Релевантен в случая би бил въпрос относно наличието на преюдициален спор, който обуславя допустимостта на предявената от „Петрол Холдинг“ АД искова молба по смисъла на т. 1 ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, но такъв въпрос не е зададен, а касационната инстанция не дължи служебно формулиране на правни въпроси, които биха обосновали достъп до проверка по същество на обжалвания въззивен съдебен акт, както това е изяснено в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС