Решение № 1686 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на З. Н. Т., подадена чрез пълномощник адвокат П. Иванов против Решение № 6721/25.07.2025 г., постановено по административно дело № 4/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № УТ-583/21.11.2024 г. на Кмета на Община Хасково, нареждаща премахване на незаконни строежи. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от подалия я процесуален представител с молба да бъде уважена и бъдат присъдени сторените разноски в хода на двете съдебни инстанции. Ответната страна, Кмет на Община Хасково чрез писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол е заповед за премахване на незаконни строежи, описани като „Два броя постройки“, находящи се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Хасково – постройка № 1 с размери 5,00/3,00 м. и височина 2,30 м., построена от тухлени зидове, стоманобетонни колони и покрита със стоманобетонна плоча и постройка № 2 с размери 6,30/3,00 м. и височина в най-ниската част 2,30 м., построена от тухлени зидове и покрита с дъсчена обшивка и керемиди, като застроената площ на двете постройки е 33,90 кв.м., изпълнени на северната имотна граница на имота. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение е необосновано, тъй като съдържащите се в него правни изводи относно спазване на законоустановената форма при издаване на заповедта, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В хода на съдебното производство е изслушано заключение на вещо лице, изготвило съдебно-техническа експертиза според което на мястото в имота между двете постройки, описани в заповедта съществува трета, представляваща навес, който не е предмет на заповедта, като премахването на двете постройки ще доведе и до неговото премахване. Освен това процесните постойки в действителност са със размери различаващи се от описаните в констативния акт и издавената въз основа на него заповед. Постройка № 1 е с действителни размери 5,20/2,70 м., при описани в заповедта размери 5,00/3,00 м., а постройка № 2 е с размери 4,55/3,00 м., при посочени от администрацията размери 6,30/3,00 м. Находящият се между тях навес е с размери 2,70/2,70 м. и височина 2,30 м., като точното му местонахождение е показано на изготвената от вещото лице скица, отразяваща действителното разположение на трите строежа, което съществено се различава от показаното в окомерната скица към констативния акт. Съдът е приел, че установеното несъотвествие не се отразява на индивидуализацията на строежите и не е съществен порок във формата на заповедта, тъй като общата застроена площ на трите постройки е сходна с общата площ на двете постройки, разпоредени за премахване, както и нямало спор относно тяхното местоположение. Този извод не се споделя от касационния съд. Незаконните строежи е следвало да бъдат конкретизирани точно по параметри, обем, характеристики и местоположение, тъй като в противен случай възниква основателно съмнение относно обектите на принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахването им. В конкретния случай е разпоредено премахването на две постройки, като в действителност в техния обем и местоположение съществуват три постройки, различаващи се по вид, предназначение и конструкция. Установеното несъответствие в изложения по-горе смисъл е съществено, тъй като води до неправилна и неточна индивидуализация на строежите, предмет на оспорената заповед, така, че от съдържанието й не става ясно кои от трите постройки подлежат на премахване – две от тях или и трите, респективно е възможно за да се стигне до премахване на законно изграден или търпим строеж. Налице е съществено нарушение в изискванията за форма на административния акт, което възпрепятства проверката за неговата материална законосъобразност, в това число и преценката за търпимост на строежите. Предвид изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесната заповед, която се явява незаконосъобразна на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се заплатят сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в доказан размер от 1216,87 евро /равностойността на 2380 лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,