Определение № 4339 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на Х. Ф., гражданин на Авганистан, срещу определение № 4435/03.02.2026г., постановено по адм. дело № 1159/2026г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 13895/22.12.2025г. на Председателя на ДАБ при МС и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответната страна председател на Държавна агенция за бежанците не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че по аргумент от противното от чл. 27, §1 от Регламент 604/2013г. на Европейския парламент и на Съвета жалбата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на съдебен контрол акт. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспореното решение е постановено на основание чл. 67в, ал.1, т.2 ЗУБ и с него се отказва прехвърлянето на жалбоподателя в Република Ирландия като компетентна държава-членка на Европейския съюз за разглеждане молба за международна закрила от гражданин на трета държава. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗУБ решението по чл. 67в, ал.1 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред АССГ, чрез органа, издал решението. Нормата не поставя ограничения относно вида на решението, което подлежи на обжалване- с което се разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава или с което се отказва прехвърлянето. И двете решения подлежат на обжалване, което не е и не може да бъде изключено с прякото приложение на Регламент 604/2013г. Още повече, че с оспореното решение се засяга неблагоприятно правото на чужденеца, чиято молба не е удовлетворена и законосъобразността на отказа следва да бъде проверена по съдебен ред при подадена жалба. Чл. 27, §1 от посочения регламент предвижда и правото на жалба срещу решението за прехвърляне, което се явява позитивно за молителя, но това не изключва от съдебен контрол решението, с което се отказва прехвърлянето. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.