Решение № 7654 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7379/2019 г.

Решение № 7654 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7379/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията по прозрачност към Министерски съвет на Република България, чрез юрисконсулт Стоименова и юрисконсулт Любомирова против решение № 2423/08.04.2019 година, постановено по административно дело № 12535/2018 година по описа на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Чайкафарма висококачествените лекарства" АД, гр. София чрез юрисконсулт В. Мечкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Позовава се на приета по сходен правен спор експертиза, неприобщена в настоящия процес. Поддържа изложените от първоинстанционния съд в мотивите на атакуваното съдебно решение правни изводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Приема, че не са налице установените от първоинстанционния съд пороци в оспорения административен акт. Намира за необосновани изводите на съда, че в решенията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и Комисията по прозрачност не са обсъдени всички относими доказателства. Посочва, че административните орган надлежно и аргументирано са обсъдили всички факти от значение за спорното право и са направили верни изводи, прилагайки точно материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 2423/08.04.2019 година, постановено по административно дело № 12535/2018 година Административен съд - София-град е отменил по жалба на "Чайкафарма висококачествените лекарства" АД, гр. София решение № КП – 91 от 16.11.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет на Република България и е изпратил преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. Административният съд е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения акт, позовавайки се на нарушения във формата, съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 2-5 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че ТД "Чайкафарма висококачествените лекарства" АД, гр. София е оспорило решение № НСР-16407/09.08.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, с което е била утвърдена промяна на цената на лекарствения продукт Prexymir tablet 0. 18/0. 25 mg х 30 в Позитивния лекарствен списък поради неподаването от притежателя на разрешението на употреба на заявление за промяна на утвърдената цена по чл. 261а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) в срока по чл. 43, ал. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП). Административният орган е приел, че действащата цена на производител от 12, 22 лева не отговаря на нормативно установеното правило да не превишава два пъти цената на производител на продукта, който по определени критерии се счита за референтен. Като референтен по смисъла на чл. 8, ал. 5 от НУПРРРЦЛП е бил приет лекарственият продукт Pramiprexin tablet 0. 18/0. 25 mg х 30, включен в ПЛС, с цена на производител от 2, 45 лева, поради което цената за лекарствения продукт Prexymir tablet 0. 18/0. 25 mg х 30 е била определена в максимална стойност от 4. 90 лева. Към датата на постановяване на решението на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) - 09.08.2018 г., е била действаща разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от НУПРРРЦЛП в ред. ДВ, бр. 8/2017 г., според която, когато за лекарствен продукт не може да бъде намерена цена на производител за същия лекарствен продукт по реда на този член, заявената цена на производител не може да бъде по-висока от два пъти цената на производител на лекарствения продукт със същото международно непатентно наименование и лекарствена форма, който е с най-ниската стойност за ДДД/терапевтичен курс, определена по реда на раздел III от глава шеста към момента на подаване на заявлението по чл. 33, ал. 1. С изменение на разпоредбата, обн. ДВ бр. 94/2018 г., в сила от 13.11.2018 г. същата гласи, че когато за лекарствен продукт не може да бъде намерена цена на производител за същия лекарствен продукт по реда на този член, заявената цена на производител не може да бъде по-висока от четири пъти цената на производител на лекарствения продукт със същото международно непатентно наименование и лекарствена форма, който е с най-ниската стойност за ДДД/терапевтичен курс, определена по реда на раздел III от глава шеста към момента на подаване на заявлението по чл. 33, ал. 1. При така установеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая към момента на постановяване решението на Комисията по прозрачност към Министерски съвет на Република България е била в сила изменената редакция на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, в сила от 13.11.2018 г. Решение № КП-91 от 16.11.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № НСР-16407/09.08.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, е издадено от колективен административен орган на заседание, състояло се на 19.09.2018 г., като това обстоятелство е изрично посочено в титулната част на мотивите към него. Това е моментът, в който колективният орган е формирал своето волеизявление да отхвърли подадената жалба. Резултатът от проведеното гласуване - да се отхвърли жалбата по преписка КП-00-90/23.08.2018 г. като неоснователна, е обективирана в Протокол № 16 от заседание № 16 проведено на 19.09.2018 г., която е и датата на взетото от колективния орган решение. Мотивите към това решение са изложени в последвалото решение № КП-91 от 16.11.2018 г. Този извод се налага от тълкуване разпоредбите на чл. 266 ЗЛПХМ и чл. 14 и чл. 15 от Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ. Последващото решение се подписва само от председателя на комисията, а в негово отсъствие от заместник-председателя или друг член на Комисията, определен по реда на член 5 от Правилника. С оглед на изложеното като дата на издаване на административния акт не може да се приеме решение № КП-91/16.11.2018 г. и в тази връзка не е приложима норма на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, изм. ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 13.11.2018 г. Основателни са доводите на касатора, че необосновано съдът е приел, че доказателствата по делото не обективират безпротиворечив извод относно начина, по който се определя цената на производител, така че тя да бъде референтна при определяне на цената на процесния лекарствен продукт по смисъла на чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Съгласно чл. 6, ал. 2, от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 97 от 19.04.2013 г., обн. ДВ, бр. 40 от 3.04.2013 г., в сила от 30.04.2013 г. с изменения и допълнения, Позитивният лекарствен списък се състои от четири приложения и включва по т. 1 лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на ЗЗО, а по точка 4 пределна цена на лекарствените продукти по елементи. В случая цената е определена в съответствие с Приложение № 4 на Позитивния лекарствен списък "Пределна цена на лекарствените продукти по чл. 261 а, ал. 4 по елементи", в който са отразени цените на лекарствените продукти по елементи, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, а именно: цена на производител, цена на търговец на едро и цена на търговец на дребно. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредбата за включване, промени и/или изключване на лекарствен продукт в ПЛС, в приложимата редакция, мотивирани писмени предложения до Съвета за изключване, за промяна на показанията, за промяна свързана с реда за заплащане, за промяна в начина на образуване на референтната стойност или нивото на заплащане, с които лекарствен продукт по INN е включен в ПЛС, могат да се правят от НЗОК. Не е предвидена възможност НСЦРЛП да се самосезира и служебно да включи или изключи лекарствен продукт от ПЛС. Съветът трябва да е сезиран от НЗОК при наличие на предпоставката в ал. 3 на чл. 32 от НУПРРРЦЛП. Правната норма на чл. 43, ал. 5 и ал. 8 от НУПРРРЦЛП не изисква референтният продукт, въз основа на който е определена най-ниската цена на производител, да е бил заплащан или не от НЗОК в определен период от време. След като е бил включен в ПЛС и съответно не е бил изключен от него по предвидения в НУПРРРЦЛП ред, то лекарственият продукт, формиращ най-ниска цена на производител, съгласно чл. 8 от НУПРРРЦЛП може и следва да бъде взет предвид от НСЦРЛП при извършване на проверката по чл. 43 от НУПРРРЦЛП. В този смисъл и позоваванията от ответника по касационната жалба на неприета по настоящото дело експертиза нямат доказателствена стойност. Неоснователен е изводът на съда, че в решенията на НСЦРЛП и Комисията по прозрачност не са обсъдени всички относими за правилното решаване на спора доказателства. Административните орган надлежно и аргументирано са обсъдили всички относими доказателства и факти от значение за спорното право и са направили верни изводи, прилагайки точно материалноправните разпоредби. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и оспорването срещу решение № КП – 91 от 16.11.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет на Република България следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат поставени направените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които за двете инстанции Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 300, 00 лева и заплатената за касационната инстанция държавна такса от 70, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение