Определение № 784 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 109/2025 г.

Производството е по реда на чл. 292 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез инсп. Н. Н., против решение № 168 от 7 октомври 2024 г., постановено по в.гр.д. № 307/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., с което се потвърждава в обжалваната му част решение № 260004 от 19 април 2024 г., постановено по гр.д. № 674/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от Комисията срещу Б. Б. Л. и Б. Д. Л. иск на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 585083,35 лева, представляващо подробно индивидуализирани недвижими имоти, парични суми и леки автомобили. С определение № 3929 от 06.08.2025 г., постановено по настоящото дело, по постъпилата касационна жалба е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за да се провери твърдението за допусната от въззивния съд очевидна неправилност поради видимо тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на относимия към спора материален закон при преценката за „значително несъответствие“. След проведеното по делото открито съдебно заседание и преди постановяване на решение по спора е образувано тълк.д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС по искане от и.ф. председател на КОНПИ по въпроса: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“. Искането се аргументира с налично в съдебната практика противоречиво тълкуване на легалната дефиниция за „значително несъответствие“ в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Този проблем е цитиран в разпореждането за образуване на тълкувателното дело, като са изброени три различни подхода при прилагане на изискването за „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваното лице, възприети в съдебната практика. Доколкото разрешаването на настоящия спор по същество е обусловено от предмета на тълкувателното дело, производството по делото следва да бъде възобновено и спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2026 г. по описа на ОСГК, ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,