Решение № 2402 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13377/2013 г.

Решение № 2402 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13377/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Янка Атанасова Колева, от гр. Бургас, против решение № 1663 от 9.08.2013 г., постановено по адм. дело № 878/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, VI състав. Касаторката твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество, като бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Бургас, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и моли решението, предмет на съдебен контрол, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 1663 от 9.08.2013 г., постановено по адм. дело № 878/2013 г., Административен съд - гр. Бургас, VI състав, е отхвърлил жалбата на Янка Атанасова Колева, от гр. Бургас, против заповед № 05 - 210 от 11.02.2013 г. на И. Д. Директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Бургас, потвърдена с решение № 9104 - 0016 от 15.03.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Бургас. Съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е било отказано отпускане на еднократна помощ за раждане на дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), поради това, че жалбоподателката не отговаря на предвиденото в закона изискване да е майка, която е родила дете. В мотивите са изложени съображения, че помощта по чл. 6 ЗСПД се отпуска само при раждане на дете, а не и при осиновяване, какъвто е конкретният случай. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От акт за раждане № 0346 от 20.11.2012 г., се установява, че същият е издаден на родения на 26.07.2012 г. Филип Валентин Колев, въз основа на съдебно решение № 430 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 1963/2012 г. по описа БОС, което е влязло в сила на 15.11.2012 г. Жалбоподателката по първоначалното дело не е оспорвала обстоятелството, че тя и съпругът й са извършили пълно осиновяване на посоченото дете. Янка Колева е подала молба-декларация с вх. № 05 - 210 от 29.01.2013 г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане", с искане за отпускане на еднократна помощ за раждане на детето Филип Валентин Колев. Със заповед № 05 - 210 от 11.02.2012 г. на И. Д. Директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Бургас, исканата помощ е отказана по съображения, че не са налице условията по чл. 6, ал. 1 ЗСПД, тъй като акта за раждане е издаден въз основа на съдебно решение от 15.11.2012 г. Цитираният административен акт, макар и лаконичен, съдържа необходимото фактическо и правно основание. След като акта за раждане, на който се позовава Колева, не е издаден към момента на раждането на детето - 26.07.2012 г., а след съдебно решение по осиновяване, то подалата молба - декларация не е родила живо дете и не отговаря на условията на чл. 6, ал. 1 ЗСПД. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № 9104 - 0016 от 15.03.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Бургас, като е посочено, че молителката не е биологична майка на детето, поради което не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗСПД. В тази връзка оплакването, че правото на защита е накърнено, поради неяснота и липса на мотиви в административния акт, е неоснователно. От правна страна, в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Еднократната помощ при раждане на дете по чл. 6, ал. 1 ЗСПД се предоставя само на майката, която ражда детето, но не и на осиновителката. Тази помощ е свързана с факта на раждането на живо дете. Не може да бъде споделено становището на касаторката, че субективното право на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 ЗСПД принадлежи и на осиновителката. На първо място, в текста на разпоредбата не е предвидено изрично, че право да получи помощта има и осиновителката на дете. В тази връзка следва да се посочи, че в част от разпоредбите на ЗСПД, касаещи помощи, които се предоставят, както на биологичната майка или родители, така и на осиновителката, респективно - осиновителите, това изрично и ясно е посочено в законовата разпоредба (напр. в чл. чл. 6а, 8, 8в, 8д ЗСПД). На следващо място, не може по тълкувателен път да се направи извода, че право да получи помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД има и осиновителката на детето, тъй като, както се посочи, тази помощ е свързана с факта на раждането на живо дете, което не е дадено за отглеждане в специализирана институция. Целта на тази помощ е стимулирането на раждаемостта и увеличаване на прираста на населението. За това предоставянето на помощта не зависи от доходите на семейството. Резултатът по увеличаване на раждаемостта и прираста на населението не се постига с осиновяването, тъй като при него не се ражда ново дете. Ето защо фактът на раждането не може да бъде приравнен на факта на осиновяването и понеже помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД се предоставя за раждане на живо дете, то не може по пътя на разширителното тълкуване да се приеме, че се отнася и за осиновяването на дете. Представянето на удостоверение за родствени връзки, в което Янка Колева е вписана като майка на детето, не променя факта, че същата не е родила това дете, а е негова осиновителка, което е безспорно установено по делото. Ето защо, за фактическия състав на посочената норма, правните последици от института на осиновяването са ирелевантни. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД има самостоятелно правно значение и е неправилно да се тълкува съвместно с други норми от същия закон, които се отнасят до други видове семейни помощи за деца. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи, че при приложеното тълкуване се осъществява дискриминация между хипотезите на раждане на дете и осиновяване на дете. Както бе посочено по-горе в мотивите, след като целта на нормата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД е стимулирането на раждаемостта и увеличаване на прираста на населението, то тази норма се прилага еднакво за всички случаи. Признакът "родено живо дете" не е дискриминационен, предвид текста на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. По изложените съображения се приема, че изводите на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон, са правилни и законосъобразни. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът по касация не е поискал присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,