Решение № 118 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 837/2012 г.

Решение № 118 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 837/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт С. А. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 05.III.2012 г. по в. гр. д. № 49/2012 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 98/24.I. 2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. допустимо ли е прекратяване на трудов договор извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана работодателска воля да е компетентен да извърши фактически действия, включени в съдържанието на правото, като последиците възникват направо за представлявания; 2. допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудово правоотношение. Ответникът по касационната жалба Г. М. Ц. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение, изменено в частта за разноските с определение от 08.V.2012 г., Х. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Хасковския РС от 14.ХI.2011 г. по гр. д. № 2189/2011 г. в уважителните му части по предявените от Г. Цв. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и е присъдил на ищеца 300 лв. разноски за въззивното производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността "охранител рецепционист" поради наличие на условията на чл. 68 КСО, когато трудовото правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия, е незаконно, тъй като заповедта за това е издадена от лице, което не е компетентно нито по силата на длъжността си, нито съобразно упълномощаването му. Единствената възможност за делегиране на власт за прекратяване на трудово правоотношение е предвидена в чл. 192 КТ, като тази норма следва да се тълкува стеснително и извън тази хипотеза е невъзможно упълномощаване. ВКС, състав на IV ГО, намира, че произнасянето на въззивния съд по въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на Тълкувателно решение на ОСГК по т. д. № 6/2012 г., според което е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Касационната жалба на [фирма] съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281 б. в ГПК. Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноските за касационното производство. Касационната жалба е основателна. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че в разглеждания случай уволнението е незаконно поради издаването на уволнителния акт от некомпетентно лице. Според задължителната съдебна практика, обективирана в посоченото тълкувателно решение, Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение на което и да било от предвидените основания за това. Разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от тези основания. Заповедта за уволнението на ищеца е издадена от упълномощено от представляващите ответната банка съобразно Устава и чл. 27 и чл. 28, ал. 2 от Правилника за дейността на Управителния й съвет лице, пълномощното за което към момента на уволнението не е било оттеглено. Следователно уволнението е извършено от оправомощено лице. Без значение за този извод е обстоятелството, че това лице не е чл. нито на УС, нито на НС на банката. Следва да се отбележи и че с акта на упълномощаването упълномощеният не е придобил качеството "работодател", в какъвто смисъл е едно от твърденията на ищеца в исковата му молба. Неправилното приложение на закона /без значение в тази връзка е обстоятелството, че атакуваното решение е постановено преди приемането на ТР № 8/2012 г. на ОСГК, в какъвто смисъл е изразеното от ответника по касационната жалба становище/ обуславя касиране на решението /и на определението от 08.V.2012 г. относно разноските, тъй като то е станало част от решението/ и решаване на спора по същество на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с произнасяне и по останалите твърдения на ищеца за незаконност на уволнението. Без значение за законността на уволнението е съгласуването или несъгласуването му с управление "Човешки ресурси" и Управление "Правно" на ЦУ на банката, както и евентуално последващо назначаване на друго лице на заеманата от ищеца длъжност, също пенсионер. Уволнението е извършено и при наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. С последното изменение на тази разпоредба, публикувано в ДВ бр. 100/2010 г., това основание е приложимо относно всички работници/служители, които са встъпили в трудово правоотношение, след като са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в т. ч. и тези, упражнили правото си на ранно пенсиониране по § 3 ПЗР на КЗОО /сега КСО/, какъвто е случая на ищеца. Че целта на законодателя е такава, се разкрива от премахването с изменението на израза в разпоредбата "при наличие на условията по чл. 68 КТ", както и от мотивите на проекта на закон за изменение и допълнение на КСО, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 03.ХI.2010 г., приет на 11.ХII.2010 г. и обнародван в посочения брой на Държавен вестник. По изложените съображения се налага извод, че уволнението е законно, поради което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника по касация не се следват разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 600 лв. юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, както и 118.68 лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,