Определение № 180 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2038/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3234 от 08.04.2022 г. на М. Н. Д. против Определение № 49 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 713/2022 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязло в сила Решение № 181 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 183/2019 г. на Окръжен съд - Русе. В частната жалба се иска отмяната на обжалваното определение по съображения, че, въпреки приетото от предходния тричленен състав, с молбата за отмяна не са наведени никакви основания за неправилност по същество спрямо атакуваното решение; налице са нови факти от съществено значение за спора и е незаконосъобразно в тази връзка да се изисква да се представят някакви документи. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от И. С. Д. и Т. С. П. чрез адвокат Я. Т. от АК – В. Т., с който се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Ответникът И. В. В. не е депозирал отговор. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалби е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е съобразил, че с влязлото в сила решение на Окръжен съд - Русе, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от молителката искове, както следва: 1) против И. С. Д. и Т. С. П. - иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху 1/2 ид. част от апартамент в [населено място], пл. „О.” № 22, бл. „Б.”, вх. Б, ет. 6; 2) иск по чл. 23, ал.1 СК против И. С. Д. за установяване, че на основание трансформация на лично имущество ищцата е собственик на посочената 1/2 ид. част от същия имот; 3) иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на притежаваната от ответника И. С. Д. 1/2 ид. част от същия имот, която той е продал на И. В. В.; 4) иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника И. В. В. да предаде владението върху собствената на ищцата 1/2 ид. част от недвижимия имот. Прието е, че поддържаното с молбата основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - поради неистинност на документи, които са били представени пред нотариуса при извършване покупко-продажбата на имота между тримата ответници. С допълнителна молба, на л. 70 от гр.д.№ 713/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., без дата, молителката е заявила, че при постановяване на решението не са взети предвид неизвестни на страните нови факти, а именно, че в пълномощното и в нотариалния акт от 2000 г. имената на родителите на ответниците И. С. Д. и Т. С. П. са посочени по различен начин. Сочи се и „новонастъпило обстоятелство”, а именно, че представителната власт, учредена с пълномощното, е с отлагателен срок и този срок е настъпил със смъртта на П. Т. и С. Т.. Твърденията по тази молба са квалифицирани като такива по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При извършената проверка на допустимостта на молбата за отмяна предходният тричленен състав на ВКС е намерил същата за недопустима. Изложено е, че съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В случая молителката се е позовала на две отменителни основания: по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК и по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Първото от двете основания изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Под установяване по надлежния съдебен ред се има предвид да е налице влязла в сила присъда на наказателен съд или споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК ). Молителката М. Д. не твърди да е постановена присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в посочения по-горе смисъл, а се е позовала на релевираното основание само с доводи за неистинност на документи - декларации, представени пред нотариуса при сключения договор за покупко-продажба на спорния имот. След като не се сочат доказателства за установени престъпни обстоятелства по „надлежния съдебен ред”, то липсват предпоставки за разглеждане по същество на молбата за отмяна на въведеното основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на допълнително наведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е посочено, че не се представят никакви нови писмени доказателства. Като нови обстоятелства и като новонастъпили такива се твърдят факти, които са осъществени по време на водене на процеса, несъмнено са били известни на страните и доказателства за осъществяването им са налице по делото (за начина на изписване на имената на родителите на И. С. Д. и Т. С. П. в нотариалния акт и в пълномощното, както и за настъпилата смърт на родителите на тези двама ответници, която е поставена като условие в пълномощното). Тъй като тези така наречени „нови обстоятелства” са настъпили по време на процеса, то срокът за предявяване на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1,т. 1 ГПК тече от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила на 22.04.2020 г., когато е постановено определение по чл. 288 ГПК на ВКС за недопускане на касационно обжалване, а молбата за отмяна е подадена на 20.01.2021 г. – след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Тъй като срокът е пропуснат, молбата не може да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение на ВКС, Второ г.о. е правилно. В пълно съответствие с т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК е застъпеното становище, че при отсъствие на твърдения и доказателства за установено по надлежния съдебен ред (с влязла в сила присъда на наказателен съд, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК ) престъпно действие във връзка с разглеждането и решаването на съответното гражданско дело, молбата за отмяна не удовлетворява изискването да съдържа конкретни и надлежни твърдения за факти, включени в основанието за отмяна, уредено с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. На следващо място, неоснователно е оплакването с частната жалба, че е незаконосъобразно да се изисква представянето на документи при позоваване за наличие на нови факти от съществено значение за спора по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК изрично е подчертано, че задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото. По тази причина само по себе си отсъствието на писмени доказателства към молбата за отмяна при релевирано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е достатъчно основание последната да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Отделно от това, както основателно е констатирал предходния тричленен състав, в кориците на преписките по първоинстанционното дело се съдържат доказателствата за осъществяването на фактите, на които молителката се позовава, а именно: за начина на изписване на имената на родителите на И. С. Д. и Т. С. П. в нотариалния акт № 36 от 12.05.2000 г. – на л. 6 от гр.д.№ 2575/2017 г. на РС – Русе, както и на л. 46 от гр.д.№ 9027/2017 г. на РС – Русе; за начина на изписване на имената на родителите в пълномощното – на л. 55 от гр.д.№ 9027/2017 г. на РС – Русе; за настъпилата смърт на родителите на първите двама ответници – на л.л. 39 и 40 от гр.д.№ 601/2017 г. на ОС – Русе. В тази ситуация се налага извод, че изобщо отсъстват надлежни твърдения за наличието на „нови обстоятелства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което на самостоятелно основание представлява пречка за разглеждане на молбата за отмяна по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение