Определение № 50489 от 02.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1152/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Водоканалстрой“ ООД, представлявано от управителя З. А. Я., чрез адв. П. Б., срещу определение № 101 от 04.04.2022г. по т.д. № 515/2022г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на касационната жалба. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение противоречи на процесуалния закон. Заявява, че оттегля направеното оттегляне на касационната жалба. На второ място твърди, че оттеглянето на касационната жалба е направено при условията на въвеждане в заблуждение на управителя на дружеството от неизвестни лица, които са се представили от името на съдружниците и са го уговорили по този начин да подпише оттеглянето и други документи, което прави процесуалното изявление като невалидно поради порок във волята. Сочи, че за същото е подал сигнал и е образувано досъдебно производство. С допълнителна молба поддържа, че управителят Я. не е разполагал с пълномощия да подписва подобни спогодби, договори и откази, тъй като правата му са ограничени както от дружествения договор, така и от сключения с него договор за управление, а решение на ОС на дружеството за упълномощаване на управителя да прави такива изявления не е вземано. С молба от 15.07.2022г. прави искане за спиране на основание чл.229, ал.1, т. 5 ГПК на настоящото производство до приключване на наказателното производство с окончателен акт. Ответникът „Водоканалстрой – К.“ ЕООД оспорва частната жалба, като поддържа, че е налице валидно изявление за оттегляне на касационната жалба. Сочи, че съгласно постоянната практика на ВКС изявлението за оттегляне на касационната жалба е неоттегляемо след постановяване въз основа на него на определение за прекратяване на производството по делото. Излага подробни съображения за неоснователност на искането за спиране на делото поради липса на предвидените в чл.229, ал.1, т.5 ГПК предпоставки, като сочи, че пред гражданския съд не са събрани абсолютно никакви доказателства за наличието на извършено престъпление, нито че е имало „въвеждане в заблуждение“. На второ място поддържа, че според непротиворечивата практика на ВКС при валидно изявление за отказ от иск съдът е длъжен да прекрати производството по делото, а ако впоследствие бъде установено, че същият е резултат на престъпно действие, то определението подлежи на отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Намира, че така формираната практика следва да намери приложение по аналогия и в процесния случай. Излага съображения за неоснователност на довода за липса на представителна власт на управителя за извършеното процесуално действие, като се позовава на чл.30, ал.1 ГПК и чл.141, ал.2 ТЗ. Сочи, че чл.137, ал.1 ТЗ не предвижда изключителна компетентност на ОС за приемането на решения за оттегляне на касационна жалба, поради което липсата на такова е без правно значение. Твърди, че оттеглянето на касационната жалба е в изпълнение на постигната между страните спогодба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Производството по т.д. № 515/2022г. на ВКС, ТК, II т.о. е образувано по касационна жалба на „Водоканалстрой“ ООД срещу решение № 26 от 10.06.2021г., постановено по в.т.д №20212001000048/2021г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №169/03.11.2020г. по т.д.№384/2018г. на Бургаски окръжен съд. С молба вх. № 2853 от 29.03.2022г. касаторът „Водоканалстрой“ ООД, представлявано от управителя З. А. Я., е заявил, че оттегля подадената касационна жалба и моли производството по нея да бъде прекратено, както и е уведомил съда, че оттегля пълномощното, дадено на адв. П. Б.. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че с оглед направеното оттегляне на касационната жалба, което страната може да направи във всяко положение на делото, производството по нея следва да бъде прекратено. Настоящият състав намира за неоснователно направеното искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на досъдебното производство с влязъл в сила акт. Видно от постановлението за образуване на досъдебно производство от 23.06.2022г. на РП – Варна, същото е образувано за това, че на 25.03.2022г. чрез измама З. Я. е бил склонен да подпише документи със съдържание, което не съответства на волята му, като у него е възбудено заблуждение, че съгласно решение на ОСС на „Водоканалстрой“ ООД, на което е управител, следва да подпише предоставените му от приносителя документи, сред които и молбата за оттегляне на касационна жалба по настоящото дело. Наличието на решение на ОС не е предпоставка за валидно направено от дружеството чрез управителя му оттегляне на касационната жалба. С оглед на това, доколкото не е спорно, че молбата за оттегляне на касационната жалба е подписана от управителя на дружеството, е без значение за валидността на така изявената воля дали е било налице решение на общото събрание на дружеството в този смисъл. Неоснователно е искането за отмяна на обжалваното определение поради направено с частната жалба оттегляне на изявлението за оттегляне на касационната жалба. Процесуалното действие, с което се слага край на производството, може да бъде оттеглено от направилата го страна, но само до постановяване на определението за прекратяване на производството. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, цитирана в отговора на частната жалба – определение № 804 от 07.12.2012г. по ч.т.д. № 644/2012г. на ВКС, I т.о., решение № 121 от 13.07.2017г. по т.д. № 145/2017г. на ВКС, I т.о., определение № 236 от 25.11.2016г. по ч.гр.д. № 4337/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 249 от 10.07.2017г. по ч.гр.д. № 2116/2017г. на ВКС, III т.о., определение № 823 от 20.10.2011г. по ч.пр.д. № 707/2011г. на ВКС, II т.о. и др., която, макар да касае изявлението за отказ от иска, е приложима и по отношение на изявленията за оттегляне на касационна жалба. Неоснователен е и доводът, че управителят не е разполагал с пълномощия да подписва подобни спогодби, договори и откази, тъй като правата му са ограничени както от дружествения договор, така и от сключения с него договор за управление, а решение на ОС на дружеството за упълномощаване на управителя да прави такива изявления не е вземано. Този довод противоречи на разпоредбата на чл.137, ал.1 ТЗ, предвиждаща въпросите, които са от изключителната компетентност на общото събрание, както и на разпоредбата на чл.141, ал.2 ТЗ, според която дружеството се представлява от управителя, като ограничения на представителната власт нямат действие по отношение на трети лица. С оглед на това е без значение предвиденото в договора за управление ограничение на представителната власт на управителя. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,