Определение № 480 от 04.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2127/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по искане на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 1661 от 22.07.2015 г. по т. д. № 1931/2014 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с – в, в частта, с която е потвърдено решение № 521/07.04.2014 г. по т. д. № 2146/2013 г. на Софийски градски съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на „Д. Ф. Б. Д. Ф.” Г. & Ко, Германия, Б., сумата от 28 800 евро – дължима цена на доставена стока по фактура № 97341/24.10.2012 г. и съобразно рамков договор за факторинг от 01.07.2011 г. и прехвърляне на вземането по писмо от януари 2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2013 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1327,89 евро – лихва за забава върху главницата за периода от 24.11.2012 г. до 07.05.2013 г., както и на основание чл. 78 ГПК сумата от 5 900 лв. съдебно – деловодни разноски. В рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решението на Софийски апелативен съд е подадена касационна жалба с вх. № 11674 от 02.09.2015 г. от [фирма], [населено място]. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 64 825.03 лв. /сбор от главницата по претенцията за заплащане, лихва за забава и съдебно-деловодни разноски/. Представено е удостоверение за постъпване на сумата по сметката на ВКС. Като счете, че са налице изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, ТК