Определение № 11253 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София, (КЕВР, Комисията), срещу Определение № 15053 от 20.08.2024 г., постановено по адм. дело № 5039/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. С. В., от гр. София, подава молба до настоящата инстанция, но не взема конкретно становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на А. С. В., с която е отправено искане да бъде задължено „Електроразпределителни мрежи“ ЕАД да подмени уличен прекъсвач 3Р 16А, тъй като същия не е достатъчно мощен и не осигурява нужното електрозахранване на имота на жалбоподателя. Съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото, като преписка на КЕВР по подведомственост, за произнасяне по жалбата на А. В.. За да постанови този резултат съдът е приел, че се касае до спор между потребител и „Електроразпределителни мрежи“ ЕАД в качеството му на лицензиант - титуляр на лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, която дейност е предмет на регулиране от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, съответно от Закона за енергетиката (ЗЕ). Установил е, че се оспорват действия на лицензианта, които по същество представляват отказ да извърши искането на жалбоподателя. С оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, съдът е приел, че спорът следва да бъде разгледан от орган извън системата на съдилищата, като преписката следва да бъде изпратена за произнасяне по жалбата на А. В. на КЕВР, която е компетентна по подведомственост да се произнесе, тъй като е приложим специалният ред по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като в чл. 142, ал. 1, т. 2 от същата са преповторени правомощията на КЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ - разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Следователно спорът между потребител и лицензиант е подведомствен не на съда, а на КЕВР, на която е изпратен за разглеждане - чл. 130, ал. 4 АПК, както правилно е приел съдът от първата инстанция. Комисията е контролен орган на енергийните дружества. Неоснователно е соченото в частната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., съгласно която Комисията разглежда жалба по ал. 1, т. 1 и 2 от нея, ако същата е разгледана от съответното дружество и жалбоподателят не е удовлетворен от отговора по жалбата, както и в случаите, когато не е получил отговор по нея. Посочената разпоредба не отрича компетентността на КЕВР за разглеждане на спор между потребител и лицензиант. Дали са налице законовите предпоставки за разглеждане на спора по същество подлежи на преценка от компетентния административен орган. Освен това са налице доказателства за отправено искане и подадени сигнали до енергийното дружество от страна на А. В. и по направеното искане има адресиран до клиента отговор, който очевидно не го удовлетворява. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение