Решение № 2425 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 (ОП НОИР) срещу Решение №40189 от 02.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №10133/2025 г.

С обжалваното решение е обявено за нищожно Решение № 0901-18 от 03.09.2025 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР, с което на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (БАН) е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената помощ от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) - сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани за възстановяване по Договор № 9-РД от 11.05.2020 г., по Обособена позиция №1, с изпълнител „Смарт Софт“ ЕООД, за нередности за нарушения на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП и на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирани по т. 11, б. „а“ и по т. 14, тире първо от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата).

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че в първоинстанционния акт до голяма степен са преповторени изложените в жалбата и писмената защита мотиви, а не са изложени собствени такива.

Сочи, че релевантно за наличието на нередност е не само нарушението на материалния закон, но и квалификацията му съобразно Наредбата. Няма пречка по един проект, съответно договор за обществена поръчка, да бъдат извършени повече от една проверки от административния орган и ако бъдат установени различни нередности, същите да представляват основания за определяне на финансови корекции. Дори да се приеме, че част от изложените в новия акт факти и обстоятелства са сходни и/или идентични с тези в отмененото от съда решение, това не преклудира правото на органа да осъществи правомощията си по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕСФУ), ако са налице законоустановените предпоставки за това. При предходното решение за финансова корекция, ВАС е отменил акта не поради липса на нарушения, а поради това, че заради неясна правна квалификация, съдът е бил в невъзможност да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не е успял да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Издаването на нов акт, в който описаната фактическа обстановка и нарушения са подведени под различна нередност, не прави същия нищожен. При издаването на двете решения УО е извършвал проверка върху едни и същи фактически обстоятелства, но правните такива и квалификацията на нередността съобразно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата са различни, което елиминира идентичността.

По изложените съображения намира, че неправилно първоинстанционният съд е обявил нищожност на оспорвания административен акт.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Славейков.

Ответникът по касационната жалба – Институтът за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съставите на установените нередности, както в настоящото производство, така и в предходното, са абсолютно идентични като фактическо описание и правна квалификация - става въпрос за фактическите състави на нередност по т. 11 и по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Единственото, което е променил органът е разделянето на първото нарушение на две отделни такива, всяко от които със самостоятелна правна квалификация. Квалификацията на нередността и при първоначалното и при повторното производство, и за двете поднарушения, остава непроменена. По отношение на нарушението „изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя“, органът го е квалифицирал като нередност само по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата, за разлика от първоначалното производство, където е квалифицирано като нередност по т. 14 и т. 16, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Оспореното (ново) решение за финансова корекция е нищожно, тъй като двата акта са издадени при едни и същи фактически установявания, но при посочване на различно правно основание, като промяната се отнася единствено за първото поднарушение, а за другите две нарушения няма никаква разлика в правната квалификация, в това число и за правната квалификация на нередностите по т. 11 и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. В рамките на първото разглеждане на делото съдът е достигнал до извода, че не е налице нито незаконосъобразна техническа спецификация, нито избор на изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя. Именно с тези изводи на съда е следвало да се съобрази административният орган, който е издал акт в противоречие на влязло в сила решение на съда, поради което и повторно издаденият от него акт е нищожен в съответствие с чл. 177, ал. 2 АПК.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява от фактическа страна следното:

На 28.02.2018 г. между УО на ОП НОИР и Софийския университет "Свети Климент Охридски" (водеща организация) и още единадесет бенефициера, между които Институтът за изследване на изкуствата към БАН е сключен Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG05M2OP001-1.001-0001-C01 по приоритетна ос 1 “Научни изследвания и технологично развитие”, BG05M20P001-1.001 “Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ” за изпълнение на проект BG05M2OP001-1.001-0001 “Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ”, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 29 785 549,49 лв.

На 21.11.2019 г. директорът на Институтът за изследване на изкуствата към БАН е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка и гаранционна поддръжка на оборудване (компютърна техника и периферни устройства, скенери, фото техника, видео техника и аудио техника) за нуждите на Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките“, разделена на пет обособени позиции.

На 11.05.2020 г. между Института за изследване на изкуствата към БАН и „Смарт Софт“ ЕООД е сключен Договор № 9-РД г. на стойност 73 950,00 лв. без ДДС (съответно 88 740,00 лв. с ДДС) по Обособена позиция №1.

На 24.01.2024 г. ръководителят на УО на ОПНОИР е уведомил бенефициера за установени две нередности в обществената поръчка и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 07.02.2024 г. Институтът за изследване на изкуствата към Бан е представил възражение.

На 24.04.2024 г., с Решение №0901-1, издадено на основание чл. 73, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОП НОИР е определил на Института за изследване на изкуствата към БАН финансова корекция в размер на 25% от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ (сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициера за възстановяване) по Договор №9-РД от 11.05.2020 г. със „Смарт Софт“ ЕООД, за следните нарушения:

1. Незаконосъобразна техническа спецификация по Обособена позиция №1 – нарушение на чл. 49, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

2. Изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя по Обособена позиция №1 – нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ и чл. 121, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, класифицирано като нередност т. 14 и т. 16, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С Решение №15460 от 26.08.2024 г. по адм. дело № 5381/2024 г. на АССГ Решение №0901-1 от 24.04.2024 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР е отменено.

Решението е оставено в сила с Решение №1726 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. дело №10266/2024 г.

За да постанови решението си, относно първото констатирано от органа нарушение (на чл. 49, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП), ВАС е приел, че от описаните в процесния административен акт фактически основания не става ясно кои от тях органът счита за доказващи всяка една от визираните в посочените като нарушени разпоредби хипотези. От словесното описание на нарушението, не може да се изведе волята на органа за фактическите основания за всяко от нарушенията, тъй като не е подвел нито едно от описаните нарушения към конкретна хипотеза на ЗОП. Посочил е, че налице е съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение. Неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в какъвто смисъл са първата група мотиви, не се субсумира под разпоредбата на чл. 49 ЗОП. Разделянето на обществената поръчка на обособени позиции е изискване на чл. 46, ал. 1 ЗОП, но същият не се сочи като нарушен. Член 49 ЗОП има отношение към съдържанието на техническата спецификация, а не към начина на обособяване на предмета на обществената поръчка. Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 49 ЗОП от друга страна имат различен фактически състав, като от мотивите на органа не става ясно кои факти към коя правна норма са отнесени. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд, неправилно определената правна квалификация на допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение, което винаги обосновава незаконосъобразност на акта. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящия случай това не е налице, административният акт се явява незаконосъобразен, както правилно приема и първоинстанционният съд.

По отношение на второто установено с акта нарушение (на чл. 107, т. 2, б. „а“ и чл. 121, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП), ВАС е приел, че мотивите на административния орган са непоследователни, противоречиви и нелогични. Посочил е, че не е ясно какво е установеното от органа нарушение. Твърденията са за липса на одитна следа, като същевременно липсват твърдения за липсващи документи от досието на обществената поръчка, а от друга страна е налице твърдение за несъответствие на техническото предложение на избрания участник с изискванията на възложителя, което е установено след проверка именно на данните в техническото предложение, които са приети за недостатъчни да докажат съответствие с изискванията на възложителя. Посочил е, че правната квалификация също е неясна, тъй като и тук е налице съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение. Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания, като липсват конкретни мотиви относими към сочените за нарушени разпоредби. В допълнение съдът е посочил, че органът е извършил квалификация на твърдяната нередност едновременно по две точки от приложението към Наредбата – т. 14 и т. 16, които съдържат описание на съставите на две различни нередности, т. е. неясна е волята на административния орган всъщност коя от двете нередности е допусната. Посочил е, че не разполага с правомощието да квалифицира установените от административния орган факти под релевантната правна норма, а още по-малко да предполага каква е била волята на административния орган досежно квалификацията на твърдяното нарушение. Квалифицирайки нередността по горните две точки от приложението, административният орган не е съобразил, че т. 14 и 16 касаят различен етап от работата на комисията. Точка 14 в приложимата редакция гласи: "Критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации". Тази точка е приложима само по отношение на проверката за съответствие с критериите за подбор, а в случая соченото фактическо основание касае отстраняване на етап оценка на техническото предложение поради несъответствие с техническите спецификации. Точка 16, б. „а“ от друга страна обхваща случаите, в които изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност. Касае се за различни състави на нередности, които органът обосновава с едни и същи факти, което внася неяснота и противоречивост в мотивите, обуславящи извода му за осъществяване на коментираното нарушение.

Предвид горното ВАС е счел, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт е правилен и решението му следва да бъде оставено в сила.

На 30.05.2025 г. бенефициерът е уведомен за констатирани три нередности при осъществена повторна проверка на документи от проведената обществена поръчка, като му е даден двуседмичен срок за представяне на възражения по основателността и размера на предложената финансова корекция.

На 09.06.2025 г. Институтът за изследване на изкуствата към БАН е депозирал възражение по установените нарушения.

На 03.09.2025 г. от ръководителя на УО на ОП НОИР е издадено оспорваното в настоящото производство Решение № 0901-18, с което на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, на Института за изследване на изкуствата към БАН е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената помощ от ЕФСУ (сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани за възстановяване) по Договор № 9-РД от 11.05.2020 г. с изпълнител „Смарт Софт“ ЕООД, за следните нарушения:

1. Необосновано окрупнен предмет по Обособена позиция №1 – нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

2. Незаконосъобразна техническа спецификация по Обособена позиция №1 – нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б.“ а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

3. Определяне на изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя по Обособена позиция №1 – нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, класифицирано като нередност т. 14 тире първо от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при липса на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът е посочил, че оспореното решение е повторно, след като с Решение № 15460 от 26.08.2024 г. по адм. дело № 5381/2024 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1726 от 20.02.2025 г. по адм. дело № 10266/2024 г. на ВАС, е отменено Решение № 0901-1 от 24.04.2024 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по същия Договор №9-РД от 11.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Смарт Софт“ ЕООД. Посочил е, че с отменения административен акт са констатирани следните нарушения: нарушение чл. 49, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП (незаконосъобразна техническа спецификация) и на чл. 107, т. 2, б. „а“ и чл. 121, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП (избор на изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя). Изложил е, че между страните със силата на пресъдено нещо е установено, че в случая не е налице нито незаконосъобразна техническа спецификация, нито избор на изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя. Счел е, че силата на пресъдено нещо по уваженото право на отмяна на финансовата корекция преклудира всички евентуални основания да се определи такава за твърдените нарушения, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или съда при предшестващи производства.

Посочил е, че с оспореното Решение № 0901-18 от 03.09.2025 г. на ръководителя на ОП НОИР не са налице „нови“ нарушения, като то е постановено въз основа на едни и същи фактически установявания. Обстоятелството, че формулирайки новата квалификация за едно от нарушенията УО е изоставил тезата за нарушение на чл. 49 ЗОП и е „открил“ друго основание в нормата на чл. 46 ЗОП, не променя факта, че оспореното решение за финансова корекция за същото „нарушение“ е нищожно, защото съдът вече се е произнесъл с влязло в сила решение. Посочил е, че за другите две нарушения няма никаква разлика в правната квалификация. Променените правни основания не променят характера, обхвата и предмета на оспореното решение. С повторно издадения акт, в едно приключило административно производство, административният орган е пререшил вече разрешения със сила на пресъдено нещо спор.

Въз основа на така установеното, съдът е обосновал извод, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК и е обявил неговата нищожност.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че е възприел мотивите на жалбоподателя, а не тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неправилен е обаче направеният от него извод, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение са нищожни.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С оглед изложеното следва извод, че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на съдебното решение.

Наред с това, при извършване на преценка относно наличието на тъждество между отменения административен акт и повторно постановения такъв, следва да се съпоставят обективираните в тези актове фактически и правни основания, разгледани в светлината на отменителното съдебно решение. Само наличието на пълно тъждество между тези основания би могло да обоснове нарушаване на изискването на чл. 177, ал. 2 АПК.

В случая с постановеното от ВАС Решение №1726 от 20.02.2025 г. по адм. дело №10266/2024 г., по отношение на първото нарушение е прието, че не може да се изведе волята на органа за фактическите основания за всяко от посочените от него нарушени разпоредби, поради което не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. По отношение на второто нарушение е прието, че мотивите на административния орган са непоследователни, противоречиви и нелогични и не е ясно какво е установеното от органа нарушение. Счетено е, че е неясна и правната квалификация, тъй като е налице съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма. Наред с това е посочено, че твърдяната нередност е квалифицирана едновременно по две точки от приложението към Наредбата – т. 14 и т. 16, които съдържат описание на съставите на две различни нередности, т. е. неясна е волята на административния орган всъщност коя от двете нередности е допусната. По този начин Решение №15460 от 26.08.2024 г. по адм. дело № 5381/2024 г. на АССГ е оставено в сила, но предвид посочените коригиращи мотиви. Тоест, противно на приетото от първоинстанционния съд, не е налице влязло в сила съдебно решение, в което да е прието, че не е налице незаконосъобразна техническа спецификация и избор на изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя. С отмяната на Решение №0901-1 от 24.04.2024 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР в правния мир е престанал да съществува акт, определящ финансова корекция на процесното основание и с процесния размер. Но тази отмяна не е довела до влязло в сила съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо съдът да е разрешил спора за основанието и размера на процесната финансова корекция. В правния мир няма влязло в сила съдебно решение, което да е установило липса на сочените нарушения, които обосновават нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, и съответно са основание за определяне на финансова корекция.

Наред с това, липсва пълно тъждество между установените нарушения и правната им квалификация по отменения административен акт и повторно постановения такъв. В Решение №0901-1 от 24.04.2024 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР е прието, че от бенефициера са извършени две нарушения, а именно – на чл. 49, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и на чл. 107, т. 2, б. „а“ и чл. 121, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирани като нередности, съответно по т. 11, б. „а“ и по т. 14 и т. 16, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В процесното Решение №0901-1 от 24.04.2024 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР е прието, че са извършени три нарушения, а именно – на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗОП, на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП и на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирани като нередности, съответно по т. 11, б. „а“ и по т. 14, тире първо от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Посочените обстоятелства водят до извод за липса на пълно тъждество между отмененото решение и настоящия административен акт.

В този смисъл не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, както неправилно е приел първоинстанционния съд.

С оглед посочено, съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е следвало да се произнесе, като извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК на оспорения нов административен акт. Въпросите относно законосъобразността на оспорения административен акт, повдигнати с жалбата, не са обсъдени от сезирания съд, поради което делото следва да му бъде върнато за ново разглеждане.

За пълнота, следва да се обърне внимание, че в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя, а не се „налага“, както неправилно приема първоинстанционният съд. В практиката на Върховния административен съд многократно изрично е отбелязвано, че финансовата корекция няма „санкционен характер“. Изрично в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ е посочено, че целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд