Определение № 12941 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Л. Й. Д. срещу определение №37311/12.11.2025г., постановено по адм.д. 11701/2025г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Релевира оплакване за неговата незаконосъобразност и моли за отмяната му. Върховният административен съд – състав на трето отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в оспорената част, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Л. Й. Д. срещу Министерството на образованието и науката с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от политическа репресия на ищеца в научните среди в период от 25 години, след 1989г. Репресията се изразява в: бездействие на ответника да осигури своевременно провеждане на процедурата по защита на дисертация от страна на ищеца в продължение на 3 год. след предаването й, бездействие да осигури своевременни специализации на ищеца в Хайделберг през 1994г. и в Майнхайм през 1995г.; 3 бр. актове на ответника, с които ищеца е уволнен; бездействие на ответника да отпечата книги на ищеца със средства от държавния бюджет; бездействие на ответника да командирова ищеца за симпозиуми в чужбина през 1996г. и 2000г.; бездействие на ответника да обяви конкурс за доцент; бездействие на ответника да осигури на ищеца технически персонал за написване на книги; бездействие на ответника да атестира ищеца в продължение на 28 год. Причинените вреди на здравето се изразяват в [заличен текст], дентални проблеми, разходи за високоспециализирани изследвания – ЯМР, [заличен текст], вследствие на хроничен стрес в продължение на 25 год. В исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Преедставени са доказателства за наличие на обстоятелствата, посочени в чл.23, ал.3 ЗПП относно материалното и социално положение на ищцата, от които е видно, че притежава недвижим имот – гарсониера, в която живее и необитаема паянтова къща над 150г. в Сливен, както и че получава социална помощ в размер на 315,81лв. С обжалваното определение първостепенният съд е отказал да освободи ищцата от заплащане на държавна такса с мотив, че таксата е в нисък размер и ищцата има имущество, с което разполага и може да я заплати. Отказал е предоставянето на правна помощ с мотиви, че ищцата не е доказала, че не разполага със средства за заплащане на адвокат, както и че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ, доколкото ищцата има необходимата правна култура, т.к. твърди, че има квалификация по Европейско право. Съдът с оспореното определение е оставил без движение исковата молба, като указал на ищцата в 7 – дневен срок от съобщението с писмена молба до съда, с препис за другата страна да отстрани следните нередовности: да посочи цена на иска; да посочи периода на обезвреда – от коя дата текат посочените 300 месеца и на коя дата свършват; да уточни ответника юридическо лице, от чийто административни актове и бездействия са причинени вредите, като в случай, че поддържа, че ответник е МОН - да представи доказателства за подаване на съответните искания в това ведомство; да представи актовете на ответника за уволнение с доказателства че същите са отменени с влезли в сила съдебни решения; да уточни периода, в който не е бил атестиран от ответника с начална и крайна дата; да представи медицински документи за причинените вреди на здравето; да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10лв. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Видно от представената декларация, ищцата е декларирала месечен доход от 315,81 лв., както и недвижим имот – гарсониера в която живее и от която очевидно не може да извлича доходи. Другият имот, който е посочила, представлява стара 150 годишна наследствена къща, необитаема и не може да бъде източник на приходи. Към частната жалба са представени множество документи за здравословното състояние на ищцата, доказващи необходимост от средства за лечение. Очевидно с оглед ниският доход на ищцата се обосновава извод че тя трудно покрива минимални разходи за издръжка, а заплащането на държавната такса би я затруднило. Предвид изложеното, искането е основателно и ищцата следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса. Безплатната правна помощ за процесуално представителство съгласно Закона за правната помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). В случая характерът на съдебноадминистративното производство е такова, че по закон то не предвижда задължителна адвокатска защита. Налице са обаче предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Необосновано съдът е приел, че интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. В частната жалба изрично е посочено, че жалбоподателката няма юридическо образование, поради което съдът необосновано е приел обратното. Безспорно интересите на правосъдието изискват предявяването на редовна искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с посочване на ответник, точна индивидуализация на предмета на всеки един от предявените искове, фактическите основания и времевия период на всяка претенция и др. Редовността на исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане претенцията на Д.. Не може да се приеме, без съответното уточнение, че претенцията на Д. е очевидно неоснователна, необоснована и недопустима, нито, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би допринесла на лицето, кандидатстващо за нея. Изправяне нередовностите на искова молба безспорно съставлява дейност, изискваща специализирана правна помощ, ползването на която би било от значителна полза на ищцата и в интерес на правосъдието. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил определението си за оставяне без уважение молбата на Д. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ в противоречие с нормативната уредба и доказателствата. С оглед изложеното, определението следва да бъде отменено и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт, с който Д. да бъде освободена от заплащането на държавна такса и на същата да се предостави правна помощ за процесуално представителство, а делото да се върне на Административен съд София - град за продължаване на процесуалните действия по предявения от нея иск. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение,