Определение № 65 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2017 г.

Производството е по чл. 253 ГПК. Подадена е молба от адв. Ст. С. като пълномощник на Д. З. В. и Е. З. В. с искане за изменение определение № 140 от 15.06.2018 г., като в полза на доверителите й бъдат присъдено сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата са изложени твърдения за това, че доказателствата за договорено и заплатено от доверителите й адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС са били представени с отговора на касационната жалба, но поради деловоден пропуск са били приложени в кориците на делото на въззивната инстанция, а не в досието на касационното дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 140 от 15.06.2018 г. по гр.д. № 3253/2017 г. на ВКС, І г.о., е оставена без уважение молбата на Д. З. В. и Е. З. В. за допълване на постановеното по делото определение № 206 от 23.04.2018 г. в частта за разноските, като е прието, че към отговора на касационната жалба няма приложени договори за осъществяване на правна защита и съдействие от адвокат, сключени с двамата молители. По повод настоящото молба и твърденията в нея, настоящият състав констатира, че препис от касационната жалба, подадена от И. З. и изложението към нея на основанията за допускане на касационно обжалване, както и препис от отговора на касационната жалба, подаден от адв. С. като пълномощник на Д. З. В., Е. З. В. и Ф. Й. В., и два договора за правна помощ от 10.07.2018 г., сключени съответно от Д. З. В. и Е. З. В. с адв. С., са пришити към кориците на първоинстанционното гр.д. № 158/2016 г. по описа на Районен съд - Дупница. Видно от същите, за изготвяне на отговор на касационната жалба, всеки от двамата молителите към момента на сключване на договора е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Предвид това настоящият състав намира молбата за изменение на определение № 140 от 15.06.2018 г. за основателна. Действително се установява, че същото е постановено при пропуск, който следва да бъде отстранен по реда на чл. 253 ГПК, като в полза на Д. З. В. и Е. З. В. бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба. Водим от гореизложеното съдът