Решение № 6099 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2016 г.

Решение № 6099 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП против Решение № 131 от 20.01.2016 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1264 по описа за 2015 г., с което по жалба на Г. Р. И., от гр. Х., ул. "А.", ..№..., вх. ..., е отменен Ревизионен акт /РА/ Ревизионен акт № Р-26-1402873-091-01 от 27.01.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 338/24.04.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез изменението му относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: =за 2007 г. - в размер на 13 336.06 лв., ведно с лихва от 10 010,18 лв. и =за 2008 г. - в размер на 1 440 лв., ведно с лихва от 863,70 лв., както и относно допълнително установени задължения за ЗОВ =за 2008 г. - вноски ДОО в размер на 2910,40 лв., =вноски за здравно осигуряване в размер на 1 027,20 лв. и =вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 856 лв., ведно със съответни лихви за просрочие. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказан произход на средствата, постъпили по личните банкови сметки на ревизираното физическо лице, въз основа на неубедителни свидетелски показания, неподкрепени с други доказателства; неправилно съдът приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК има материално правен характер и не се прилага за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Жалбоподателката не опровергала констатациите на ревизията, извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Г. Р. И., чрез адв. Н. Ш., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ е формирана от превишението на разходите над доказаните, според приходните органи, приходи, на месечна база. Като доход с неустановен произход приходните органи са приели преведените по банков с два превода общо 30 000 лв. от лицето С. К. Х., както и извършените от ревизираното лице вноски в капитала на предприятието на "Старт"ЕООД. На основание чл. 124а ДОПК са определени допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски. За да отмени изцяло РА, в обжалваната част, първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и е приел, че въпросните парични преводи имат доказан произход и не представляват доходи с неустановен произход за ревизираното лице, а отделно от това превишението на разходите над приходите било изчислено на месечна, а не на годишна база. При тези фактически констатации, съдът приел, че не са налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. АПК и процесните задължения за данъци и осигурителни вноски за определени незаконосъобразно. Относно отменените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Неоснователно е главното касационно оплакване в тази част на спора - за признаване в приходната част на паричните потоци за 2007 и 2008 г. на сумата 30 000 лв., получена по банкова сметка от лицето С. Х.. С основание първоинстанционният съд е взел предвид, че не е спорно нито превеждането на сумата по банков път, нито, че това е наредено от посоченото лице. Обосновано, при това, съдът е приел, че независимо от доказването на основанието за превода на сумата /връщане на даден заем или не на Хаджиева в минал период/, тази сума е с установен произход и не следва да участва в основата за облагане като доход с неустановен произход. Този произход е потвърден и предвид обстоятелствата, че ревизираното лице още при първоначалната ревизия е поддържало, че посочената сума е дадена от него парична сума назаем, която е върната в ревизираните периоди. Както обясненията на заемателката, така и свидетелските й показания, потвърждават категорично тези твърдения, а обстоятелството, че по заема не е уговорена лихва, не е достатъчно, да се приеме, че посочените твърдения са само с цел освобождаване от данъчни задължения. От друга страна, банковите преводи на сумите през 2007 и 2008 г. най-ясно посочват, че тази теза не е с оглед защитата срещу ревизионния акт. Останалата част на констатираното от приходните органи превишение на разходите над приходите е оправдано от съда с признати от самите приходни органи като получени от ревизираното лице парични суми по инвестиционнен проект, във връзка с което няма никакви касационни оплаквания. Освен всичко изложено, съдът е съобразил и следното: Превишението на разходите над приходите за всеки период е послужило като данъчна основа за облагане. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза обаче за процесните данъчни периоди, превишението е било на месечна, а не на годишна база. Като е отменил задълженията, установени при незачитане че данъчният период по ЗДДФЛ е годишен, а не месечен, административният съд е постановил правилно решение в тази част. Обосновано, при тези факти, съдът е приел, че органите по приходите не са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. След като не е било налице такова основание, не е в сила презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт, по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Относно отмяната на РА, в частта, на определените осигурителни вноски По отношение на определените осигурителни вноски за 2008 съдебното решение е правилно, защото освен, че съдът обосновано е приел, че липсва основа за облагане, поради недоказани приходи с неустановен произход и липсва превишение на извършените разходи над доказаните приходи, съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС по т. д. № 3/2015 г., по тълкуване на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, тази разпоредба е неприложима за периоди преди влизането й в сила /15.02.2011 г./, каквито са процесните. Само на това основание решението, в тази част, следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение