Определение № 1939 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 01.10.2024 г., уточнена с молба от 19.12.2024 г., на Т. С. М. за отмяна на влязлото в сила Решение № 4001/01.07.2024 г. по в. гр. д. № 12998/2022 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на Решение № 2006/2028 от 14.10.2022 г., постановено по гр. д. № 55430/2019 г. по описа на СРС, 64 състав, са отхвърлени предявените от Т. С. М. срещу Главна дирекция "Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 (ред. до изм. ДВ бр. 60 от 2020 г.) ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3245, 24 лева - допълнително възнаграждение за извънреден труд въз основа на превръщане нощните часове в дневни и при явяване на работа 30 минути преди началото на всяко дежурство за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, и сумата от 446, 43 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период на отчитане, или за общ период на забавата 30.10.2016 г. 30.09.2019 година. Молителят се позовава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, поради следното: преди провеждане на откритото съдебно заседание от 16.02.2024 г. той депозирал писмено становище с вх. № 12689/05.02.2024 г. по описа на СГС, с което направил отказ от предявения иск в частта, в която е поискано осъждане на Главна дирекция "Гранична полиция" да му заплати сумата от 1710, 24 лв., представляваща част от първоначално претендираната сума в размер на 3245, 24 лв., обезщетение за извънреден труд, явяващ се разликата между положения нощен труд и размера на превърнатия нощен труд в дневен след преизчисляване на положения нощен труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 30.09.2019 г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 233, 32 лв., представляваща част от първоначално претендираната сума в размер на 446, 43 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано за първото число на месеца, следващ тримесечния период на отчитане, или за периода от 30.10.2016 г. до 30.09.2019 година. В становището било посочено, че предявеният иск и отговорът на въззивната жалба се подържат в частта за осъждане на ответника за сумата от 1 535 лв., представляваща възнаграждение за неплатен извънреден труд за провеждания инструктаж преди всяка работна смяна в рамките на 30 минути за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от 30.09.2019 г., както и за сумата от 213, 11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първото число на месеца, следващ тримесечния период на отчитане, или за периода от 30.10.2016 г. до 30.09.2019 година. Твърди се , че по това искане за частичен отказ от иск въззивният съдът не се е произнесъл, като е постановил недопустимо отчасти решение - основание по чл. 281, т. 2 ГПК, което било и непълно, защото съдът пропуснал да се произнесе по иска за заплащане на сумата за извънреден труд за провеждания инструктаж преди всяка работна смяна в рамките на 30 минути. Всички посочени от молителя обстоятелства са оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 2 ГПК, относими към инстанционен контрол, и по чл. 250, ал. 1 ГПК, по което искане въззивният съд се е произнесъл с Решение № 6998/17.12.2024 г. по в. гр. д. № 12998/2022 г. на Софийски градски съд. При условията на т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, молбата за отмяна, с която ВКС е сезиран, следва да бъде оставена без разглеждане, защото не съдържа конкретни и надлежни твърдения за основание по чл. 303, ал. 1 ГПК. Така мотивиран, състав на ВКС, III ГО,