Решение № 4049 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Михайлова срещу Решение № 39251 от 25.11.2025 г., постановено по адм. д. № 6129/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р-22002224002266-091-001/13.12.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 339/28.03.2025 г. на настоящия касационен жалбоподател, с който спрямо „Валдмън Техникс“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 38 214,36 лева, ведно със съответните лихви за забава и е изпратена преписката на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания при тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Касаторът сочи, че със заповед № 1414 от 30.12.2009 г. Т. Д. Илиева е преназначена. Акцентира върху промененото име на Т. Д. Илиева с името Т. Д. Илиева съгласно решение № 20271954 от 09.12.2020 г., постановено по гр. дело № 47052/2020 г. по описа на Софийски районен съд. Излага доводи, че правомощията на издателите на РА и РД произтичат от заповедта за възлагане на ревизия, а не от заповед за служебно правоотношение. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационното производство. Ответната страна – „Валдмън Техникс“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22002224002266-091-001/13.12.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 339/28.03.2025 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, с който спрямо „Валдмън Техникс“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 38 214,36 лева, ведно със съответните лихви за забава. С обжалваното решение Административен съд София - град е прогласил за нищожен оспорения РА. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган по приходите. От фактическа страна първостепенният съд е констатирал, че с Решение № 586/259.04.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София е отменен предходен Ревизионен акт № Р-22221023004213-091-001/24.01.2024 година, издаден срещу „Валдмън Техникс“ ЕООД в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период месец 06. 2023 година, върнал е административната преписка на органа, възложил ревизията за извършване на нова ревизия, като е указал в 30 - дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизия. Със Заповед за възлагане на ревизия от 10.05.2024 година Й. Н. Иванова - Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- София е определила състава на ревизиращия екип- Т. Д. Илиева на длъжност - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и А. Х. Стоева на длъжност - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, за задължения по ДДС на "Валдмън Техникс" ЕООД за периода 01.06.2023 година -30.06.2023 г., с краен срок на ревизията – два месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. С три последващи заповеди за изменение на ЗВР е удължаван срокът на ревизията до 28.10.2024 г. На 11.11.2024 година е издаден Ревизионен доклад № Р-22002224002266-092-001/11.11.2024 година, връчен на 26.11.2024 г. Ревизионното производство приключва с издаването на процесния РА на 13.12.2024 г. Съдът е установил, че за доказване компетентността на лицето Т. Д. Илиева липсват доказателства за заеманата длъжност "главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията", както и в коя териториална дирекция на НАП същото е заемало длъжността. АССГ е посочил, че е приложена Заповед за назначаване на Т. Д. Илиева, но без доказателства, че това лице е участвало в ревизията и че същото е идентично с Т. Д. Илиева, относимо и за несъответствието в електронните подписи. В заключение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че РА е издаден от некомпетентен орган и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - София със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно предвид писмените доказателства, представени пред настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, със заповедта за възлагане се определят ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията. По делото е представена Заповед за възлагане на ревизия №Р-22002224002266-020-001 от 10.05.2024 г., както и заповеди за изменение на ЗВР №Р-22002224002266-020- 002 от 23.07.2024 г., №Р-22002224002266-020-003 от 16.08.2024 г. и №Р-22002224002266-020-004 от 24.09.2024 г. Всички заповеди са издадени от Й. Н. Иванова, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София. За целта същата е оправомощена с представената по делото Заповед №РД-01-654 от 05.07.2023 г. на директора на ТД на НАП София, издадена на основание чл.112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно чл.112, ал. 1 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия. Нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Следователно, правомощията на органа по приходите, който възлага ревизията, произтичат от заповедта на директора на съответната териториална дирекция. Директорът на териториалната дирекция е този, който преценява кои органи по приходите да бъдат оправомощени да възлагат ревизии. Съответно в неговите правомощия е да прецени дали лицето, включено в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е орган по приходите и дали по служебно правоотношение мястото му на работа е в подчинената на директора териториална дирекция. Правомощията на ревизиращия екип за извършване на ревизията и за издаване на РД и РА произтичат от заповедта за възлагане на ревизия съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. В изпълнение на указанията на съда с определение № 23195 от 05.07.2025 г. процесуалния представител на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП е представил заповедите за служебно правоотношение на всички членове на ревизиращия екип. Видно от заповед № 1414 от 30.12.2009 г. на директора на ТД на НАП София Т. Д. Илиева е преназначена в длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, дейност - сектор "Ревизии" 1. Заповедта за преназначаване на лицето е от 2009 г., а подписаните от служител с имена Т. Д. Илиева документи са от 2024 г. В промеждутъка на тези два периода Т. Д. Илиева е заявила промяна на собственото си име и считано от 09.12.2020 г. е с името Т. Д. Илиева. Промяната на собственото име на лицето е направена с Решение № 20271954 от 09.12.2020 г. постановено по гражданско дело № 47052/2020 г. по описа на Софийски районен съд, представено пред настоящата касационна инстанция. Следователно, процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите от ТД на НАП - София, в съответствие с доказателствата по делото. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че оспореният РА е нищожен. В съдебното решение липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения РА. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,