Определение № 10541 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. М. от гр. София, против Разпореждане №13812/04.08.2024 г. на Административен съд София- град, постановено по адм. дело №10026/2022 г. Настоява за отмяна на акта, посочвайки че е нарушен Законът за хората с увреждания. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакувания акт по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане първоинстанционният административен съд е върнал касационната жалба с вх.№16632/26.04.2024, подадена от В. М., срещу Решение №1145/20.02.2024 г. по адм.д.№10026/2022 г. по описа на Административен съд София- град. Разпореждането е правилно. Разгледаната първоначално от Административен съд София– град жалба на В. М. срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-С-КС/4966/ФП от 05.09.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Красно село е отхвърлена с Решение №1145/20.02.2024 г. по адм.д.№10026/2022 г. по описа на съда. Предвид депозираната касационна жалба срещу решението по делото, с Разпореждане №8967/17.06.2024 г., АССГ е освободил В. М. от заплащане на държавна такса за касационното производство, оставил е без движение касационната й жалба и й е указал, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да посочи конкретните пороци на обжалваното решение, които съставляват касационни основания, като я е предупредил, че при неизпълнение на указанията, на основание чл.213а, ал.1 АПК, жалбата ще бъде върната. В посочения 7-дневен срок по делото е постъпила „жалба“ от М. срещу множество съдебни актове на Административен съд София- град, сред които и процесното разпореждане, но изпълнение на указанията не е настъпило, поради което и касационната жалба е върната. Неизпълнението на указаните нередовности е правопрекратяващо основание за всяко образувано съдебно производство. В качеството му на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на достъп до съд, то детерминира като резултат връщането на касационната жалба, на основание чл.213а, ал.1 АПК. Първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да се остави в сила. По така изтъкнатите съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,