Определение № 10341 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2026 г.
ВАСОсмо отделение20.10.2026 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 1981 от 12.08.2026 г., постановено по адм. д. № 560/2026 г. по описа на Административен съд – Разград. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. А. Т., [ЕГН], чрез упълномощената при условията на чл. 32, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс нейна майка Е. В. Д. (с юридическа правоспособност), против Разпореждане № 1981 от 12.08.2026 г., постановено по адм. д. № 560/2026 г. по описа на Административен съд – Разград. С разпореждането е отхвърлено искането на А. Т. за прекратяване на неоснователните действия на РУ Кубрат, изразяващи се в изпращане на покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). С жалбата се претендира отмяна на разпореждането като неправилно и се иска ВАС да разпореди на РУ – Кубрат незабавно и безусловно да прекрати извършваните спрямо А. Т. действия, които се изразяват във водене на преписка 45959/2026 г. /в случай, че се водят други – и тях/, издаване и изискване на документи, които действия не се основават на закона или административен акт. Заявена е претенция за съдебно-деловодни разноски. Ответникът – Районно управление на МВР Кубрат, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. АС – Разград е бил сезиран с искане по реда на чл. 250 и сл. АПК от А. А. Т. от гр. Варна за прекратяване на неоснователните действия на РУ Кубрат, изразяващи се в изпращане на покана за съставяне на АУАН по ЗДвП, в което е посочено, че отговорността на собственика на МПС е погасена поради изтичането на срока по чл. 34 ЗАНН. Към искането е приложена покана, с която по преписка с рег. № 45959/2026 г. на основание чл. 40, ал. 1 ЗАННН Т. е поканена да се яви в едноседмичен срок в РУ-Кубрат за съставяне на АУАН по ЗДвП като водач на МПС с рег. № [рег. номер]. В поканата е указано, че явяването не е задължително и при явяване следва да се носи лична карта и свидетелство за управление на МПС. Вписано е предупреждение, че при неявяване, на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН АУАН ще бъде съставен в нейно отсъствие. Поканата е получена лично от Т. на 24.07.2026 г. в гр. Варна. За да отхвърли искането като неоснователно, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че представената покана съдържа данни за основанието на извършените действия, като изпращането на покана за съставяне на АУАН по ЗДвП е действие, което произтича от закона – чл. 40 ЗАНН. Разпореждането е правилно. С разпоредбата на чл. 250 АПК е предвидено правно средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т.е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В конкретния случай, административният орган действа в съответствие със законовите си правомощия по чл. 40, ал. 2 ЗАНН да изпрати покана на нарушителя да се яви за съставянето на АУАН. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, възражението за неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН е неотносимо в настоящото производство и не променя характера на извършваните правни действия във фактически, както неправилно счита жалбоподателката. При този изход на спора, на частния жалбоподател присъждане на разноски за настоящото съдебно производство не се дължи, а ответникът не е предявил претенция за присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,
Цитирани разпоредби
12- чл. 250 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 250, ал. 1 АПК
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 40 ЗАНН
- чл. 40, ал. 2 ЗАНН
- чл. 40, ал. 1 ЗАННН
- чл. 221, ал. 2
- чл. 250
- чл. 254
- чл. 32, т. 2