Определение № 72 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 9/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4583/26.05.2022 г. на „Аеропак Инженеринг“ ООД против определение № 127 от 22.03.2022 г., постановено по гр. д. № 4655/2021 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., с което подадената от „Аеропак Инженеринг“ ООД молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК на влязлото в сила определение № 432 от 13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2628/2020 г. на ВКС, IV г. о. и на влязлото в сила решение № 1476/12.07.2016 г. по в. гр. д. № 2183/2016 г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Насрещните страни Р. М. Д., М. Г. Д., Т. С. С., В. Б. П., О. Д. Ч., Д. Д. Ц., М. С. С., К. Х. Ч. и К. К. Т. не са подали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при установените данни по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение на ВКС е прието, че молбата на „Аеропак Инженеринг“ ООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК на влязлото в сила определение № 432 от 13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2628/2020 г. на ВКС, IV г. о., и на влязлото в сила решение № 1476/12.07.2016 г. по в. гр. д. № 2183/2016 г. на Софийски апелативен съд е недопустима, тъй като с определението, чиято отмяна се иска е потвърдено друго определение на ВКС, с което е върната частна жалба срещу определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не формира сила на пресъдено нещо и не е съдебен акт, който да може да бъде отменен по реда на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК, а по отношение на заявеното при условията на евентуалност искане за отмяна на влязлото в сила решение № 1476/12.07.2016 г. по в. гр. д. № 2183/2016 г. на Софийски апелативен съд е прието, че изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Съдът се е мотивирал, че не се релевират надлежни доводи за нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото е настояването на молителя. Приложените становище и справка за езиковото и историческото значение на думата „бирник“ и словосъчетанието „бирническо удостоверение“, са изготвени от БАН през 2018 г. по заявление на самия молител, и са приложени от него към предходна жалба. Липсват данни както кога е подадено заявление за издаването им от молителя, така и твърдения и данни за наличие на обективни пречки за снабдяването с тях през времетраенето на процеса. Не са изложени и твърдения относно това какво е значението им за спора. При съобразяване на характера на посочените документи молителят е разполагал с възможност да се снабди с тях, а дори и сам да проучи смисъла на понятията, още преди образуване на делото и несвоевременното им издаване се дължи на собственото му процесуално бездействие. Не на последно място тези документи са неотносими към предмета на спора. Декларацията от С. С., която е нотариално заверена на 27.01.2015 г., е представена от самия молител в качеството му на ищец още в производството пред първата инстанция. Правилно в обжалваното определение предходният тричленен състав на Върховния касационен съд, е приел, че молбата за отмяна на посочените актове е процесуално недопустима. Определението е съобразено с приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определение № 432 от 13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2628/2020 г. на ВКС, IV г. о. е постановено в производство по обжалване на определение на друг състав на Гражданска колегия на ВКС по чл. 274, ал. 2 ГПК, не попада в предвиденото изключение и не е сред актовете чиято отмяна може да се иска по чл. 303 и сл. ГПК. Производството по отмяна е строго формално и се осъществява при наличието на специални основания, относно наличието на които страната следва да изложи твърдения. /чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК/. В случая молбата за отмяна формално се позовава на нормите на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, но не съдържа твърдения за предвидено законно основание за отмяна по тези текстове. Сочената декларация от С. С. е била представена по делото в първата инстанция. А, дори и останалите приложени от молителя към молбата за отмяна документи, съставени по негово искане, ако е считал, че биха могли да бъдат относими, молителят е могъл да се снабди с тях при завеждане на делото. Производството по отмяна не е предвидено като такова, в което страната да може да поправи пропуските от собственото си бездействие. Изложеното е достатъчно за обосноваване извод за недопустимост на молбата за отмяна, съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените аргументи, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение